М А Л К А Т А Т А Й Н А
Неделя е най-хубавия ден за мен. Не само, че почивам ами се разтоварвам изцяло. Мога да се ти прави забележки. А днешната неделя е точно такъв ден! Защо ли ? Защото моята Пенка отиде на работа, а аз съм още в леглото и най- спокойно си гледам телевизия. Да, ама не! Звънецът на входната врата прати всичко на кино. Вероятно е моята половинка и пак е забравила нещо. Ама що пък ще звъни, тя си има ключ.Започнах с моите разсъждения и неохотно станах от леглото за да и отворя:
- Сега, сега!Чакай де, стига си звъняла, идвам! - и тръгнах към вратата по боксерки и гол до кръста. Поставих на лицето си ядосана физиономия и врътнах ключа на бравата.
- Ама ти…- извиках и замръзнах, защото срещу мен не стоеше изгората ми, ами комшийката Вера по пеньоар. Разгърдена, с една уплашена физиономия на лицето. Уплашена, уплашена, но като че ли изглеждаше още по-красива в моите очи. Оплакнах ги като я измерих от долу до горе, а тя горката намираше нещо срещу мен и от нейната тирада от ...