М А Л К А Т А   Т А Й Н А

Неделя е  най-хубавия ден за мен. Не само, че почивам ами се разтоварвам изцяло. Мога да се ти прави забележки. А днешната неделя е точно такъв ден!  Защо ли ? Защото  моята  Пенка отиде на работа, а аз съм още в леглото и най- спокойно си гледам телевизия. Да, ама не! Звънецът на входната врата прати всичко на кино. Вероятно е моята половинка и пак е забравила нещо. Ама що пък ще звъни, тя си има ключ.Започнах с моите разсъждения и неохотно станах от леглото  за да и отворя:

- Сега, сега!Чакай де,  стига си звъняла, идвам! - и тръгнах към вратата по боксерки и гол до кръста. Поставих на лицето си  ядосана физиономия и врътнах ключа на бравата.

- Ама ти…- извиках и замръзнах, защото срещу мен не  стоеше  изгората ми, ами комшийката Вера по пеньоар. Разгърдена, с една уплашена физиономия на лицето. Уплашена, уплашена, но като че ли изглеждаше още по-красива в моите очи. Оплакнах ги като я измерих от долу до горе, а тя горката  намираше нещо срещу мен и от нейната тирада от думи  достигнаха само. 

- Комшо, моля те помогни! 

- Що, захарта ти ли свърши? Тя моята  я няма, ама и аз мога да ти дам. - опитах се да я успокоя, като сложих ръката си приятелски на рамото ѝ.

- Човек, човек …- блещеше  хубавите си черни очи срещу мен Вера.

 Що? Какво е станало? Какъв човек? Нищо не мога да разбера.Влез, де! Що стоим на вратата. - поканих най-учтиво.                                                                                        

- Не, не! О моля те. Някакъв човек има в апартамента ми. - задърпа ме за ръката тя.

Затворих вратата на апартамента си и както си бях по боксерки и гол до кръста се отправих към нейния апартамент. Вратата и беше полуотворена и тя ме побутна на вътре като сочеше с пръст  фотьойла:

- Ето там, там стоеше и ми вика. - Ела де, ела! Оле-е божке, ама как се уплаших само да знаеш. Изпуснах чантата с провизиите и веднага дотичах до вас. Звъня и си викам, тя Пенка видях, че отиде на работа, ама комшията си е у тях. Нали днес почива . Та  за това.

 - Да, но там няма нищо! - посочих злополучния фотьойл. 

- Скрил се е!Моля те провери в другите стаи и в банята виж.

- Добре, добре  ще проверя! - заявих и гордо и тръгнах на мисията си.

- Виж и под леглата! Моля те ! - спря ме тя с жест и седна във фотьойла.

- Добре, добре! Ти само се успокой! 

След малко се върнах от обстойната проверка и усмихнато и казах:

- Няма  нищо, комшийке. Никъде, нито  в стаите, нито в банята, а даже   и на терасата.   

- Ох-х, само как се уплаших! Ей на, вече 10 години как съм сама, откакто моя почина… Така никога не съм се плашила.                                                                                                

- Успокой се  Няма никакъв човек в апартамента ти! Само ние двамата с тебе сме тук. - рекох и посегнах с ръка да я успокоя. А тя я хвана и я сложи на гърдата си от - ляво.                 

- Да се успокоя , ама виж как тупка сърцето ми! - рече и притисна ръката ми силно в гърдата си, като ме дръпна към себе си. Аз сполитнах и неохотно паднах върху нея.Главата ми се озова между гърдите и.

За момент се сепнах, но аромата, който излъчваше тялото и ме омая а ръцете ми я прегърнаха.Учестеното и дишане ме накара да притворя очи  и… устните ми започнаха да я целуват. Ръцете и ми свалиха боксерките и… Когато свърши плътското ни опиянение,  ме прегърна силно и заплака.

 -  Отдавна исках да го направя, но не знам…Та това са десет години без мъжка ласка - рече и стана,  наметна си пеньоара. Седна на дивана срещу мен, като преметна крак върху крак и запали цигара.

- По едно уиски, ще пийнем ли ? За добрата работа и за човека, който ми донесе мъжката си ласка.  - усмихна ми се тя и добави.

- А това ще бъде и нашата малка тайна нали? Не чаках втора покана , а седнах до нея и пихме за нашата  малка тайна.