Малки изповеди
Моята малка внучка спи. Толкова е сладка! Аз, разбира се, не съм безпристрастна. Още повече, че тя, по личното ми мнение, прилича на мен. Има моите зелени очи на вещица и същата черно- червена коса. Синът ми не е съгласен с мен и ми се смее и се мръщи на тези твърдения, но важното е, че аз си вярвам. Тя е едно симпатично дете, със собствено мнение по всички въпроси. Аз бях същата. Обожавах свободата си точно толкова, колкото и на Лулу. Не че тя се казва така. Просто тя така си го измисли. Когато Петя- снаха ми- я завела на ясла и я накарала да си каже името, внучката ми обявила:
- Лулу! Мама ме нарича Таня, но не е вярно.
И така си остана- Лулу. Не зная откъде го измисли, но всъщност никого не нарича с истинското му име. Никой от приятелите си. Мене ме нарича Тоти. А аз съм Таня- наречена е на мен. Истината е, че аз също прекръщавам приятелите си. Иди после, че не обичай внучката си!
Лулу сега е на пет години. Будно и умно дете. Показах ѝ буквите на шега и ги свързах на ...