24 сент. 2009 г., 16:07
3 мин за четене
Ден като ден. Сутрешният дъжд намокри прашните листа на дърветата и отвя спомените за един друг ден от същия този септември. Паветата издайнически си шушукаха глупави неща за минаващите върху тях хора, отиващи на работа. Врати поскърцваха, някъде в далечината се чу звън на камбана - припряна и незаинтересована от зараждащия се живот наоколо. Малкото дюкянче на майстора хлебар отдавна работеше. Той беше станал много преди да се съмне и сега, когато всички се бяха разсънили, беше готов да им предложи аромат на топъл, прясно изпечен хляб. От другата страна на улицата цветарката нареждаше рози и гербери и нетърпеливо се оглеждаше кой ще бъде първият й клиент за деня. Имаше навика да преценява деня си по първия си клиент. И тя не знаеше защо. Суеверие?
Градчето не беше голямо, но имаше своя чар. Голямото море беше доста близо и понякога туристи профучаваха със скъпите си коли по главната улица, а натруфени госпожички надничаха нахално през полуотворените прозорци. Всичко и всеки в градчето ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация