Яхнал съм коня и си ближа сладоледа. Топлите лъчи на майското слънце лениво се прокрадват през листата на дърветата, за да погалят нежно щастливите ми клепачи. Лекото и ритмично почукване с копита по асфалтовите алеи успокоява ума и вдъхва увереност в отпуснатите жили. Коремът на благовъзпитаното животно се издува и отпуска плавно под краката ми, а опашката му поплясква монотонно като махало на часовник, небрежно гонейки нежеланите насекоми. Отегченото преживяне и хрускане на юздата сякаш забавят конските крачки под високо издигнатото в небето парче жарава.
В парка още се живее. Блага широколистна сянка, усойни пътеки, хладни извори и наизлезли търговци на сладолед. Подсвирвам с уста и подкарвам в тръс. Зад мен, някъде далече се чува весел конски тропот. Елексир от разностранни цветни парфюми е омаял главите на малки и големи. Сега им е паднало – да се гонят безгрижно като деца и да правят скришом потомство. Звукът от чаткащи подкови се приближава и застрашително учестява. Ускорено дишане, галоп, какво им трябва на младите хукнали да дирят любовта? Обръщам глава назад, усмихвам се на запъхтяната ездачка и с рязък замах забивам шпорите в корема на мързеливия жребец. Политам напред на гребена на вълната сред зеления океан от феромони и разплодни аромати. Откъсвам се бързо и набирам дистанция. Водя играта блестящо. С умели движения направлявам запененото добиче сред тесните, девствени пътеки, обрасли с вити растения и русоляв храсталак. Бъдещето е зад мен, а миналото е изпаднало от високата скорост. Дъх във врата и пръхтене в ухото – значи трябва да бързам, да бързам още, да изстискам дори последните си капки сила, преди да бъда настигнат и сломен. Няма да се дам. Въпрос на чест и мъжка гордост. Макар сладоледът отдавна да се е размазал по търбуха на верния ми ат, макар от нескончаемото друсане да ми се гади и колената ми да омекват, аз продължавам напред в пълно съзнание и със здраво стисната челюст. Какво ли ме чака след подобен низ от приключения? Чехъл, палка, домашен затвор или раздяла с половин заплата? Търкане на нарове, на зарове или на билети от лотарията? Не знам, не мога да мисля за последствията. Наслаждавам се само на момента. Вятърът в лицето ми ме тласка назад. Бавно, но сигурно красивата Диана, моята скъпа съдба, неумолимо ме застига и нежно протяга ръце, за да ме гътне обратно на човешката земя.
Червени цъфнали рози и ръце в белезници. Този блажен кадър ще го помня вечно.
Съобщение от пресцентъра на МВР:
На връх 24 май 2018г. около 16ч. в Борисовата градина е произтекъл следния инцидент:
Двадесет и четири годишен мъж с инициали А.М. насилствено е отнел от полицейски офицер, служебното му превозно средство – кон, по време на водопой, и е направил опит да се измъкне от местопроизшествието. Своевременната и бърза реакция на младши лейтенант Диана Борисова, патрулираща заедно с ограбения служител, е предотвратила възможно бягство. А.М. е настигнат и арестуват след кратка гонитба из алеите на парка, при която няма пострадали граждани или повредена общинска собственост.
© Александър Митков Все права защищены