Яхнал съм коня и си ближа сладоледа. Топлите лъчи на майското слънце лениво се прокрадват през листата на дърветата, за да погалят нежно щастливите ми клепачи. Лекото и ритмично почукване с копита по асфалтовите алеи успокоява ума и вдъхва увереност в отпуснатите жили. Коремът на благовъзпитаното животно се издува и отпуска плавно под краката ми, а опашката му поплясква монотонно като махало на часовник, небрежно гонейки нежеланите насекоми. Отегченото преживяне и хрускане на юздата сякаш забавят конските крачки под високо издигнатото в небето парче жарава.
В парка още се живее. Блага широколистна сянка, усойни пътеки, хладни извори и наизлезли търговци на сладолед. Подсвирвам с уста и подкарвам в тръс. Зад мен, някъде далече се чува весел конски тропот. Елексир от разностранни цветни парфюми е омаял главите на малки и големи. Сега им е паднало – да се гонят безгрижно като деца и да правят скришом потомство. Звукът от чаткащи подкови се приближава и застрашително учестява. Ускорено диш ...