Сънувам милиони сънища... Но като този за първи път... Той беше различен... Той беше цветен... Около мен чувах само писъци и шумът на падащи сълзи... И не само това. Всичко гореше, а хората се бяха превърнали в плачещи марионетки... Всичко беше започнало ощe преди моя сън... Някъде там, в главата ми си бе развил образа на човекът-марионетка... Сутрин, когато ставах, излизах на прозореца и виждах все една и съща гледка -еднакво намусени лица, еднакви дрехи, еднакви маниери, едни и същи жестове. А щом излезнех, чувах един и същи говор, една и съща музика, едни и същи изтъркани фрази... и това бе само началото... С времето уж хората се променяха, уж всички бяха различни, но пак ми изглеждаха толкова еднакви... Всички се биеха в гърдите и казваха: „Ама аз съм различен.. аз съм друг.. аз съм по-специален"... По-специален ли? Ха, точно ти ли? Стига!Събуди се... Погледни пред тебе и ще видиш... Писнало ми беше от толкова еднаквост, че реших да заспя със залеза на слънцето и тогава се случи он ...