Предислов - моля, простете ми запетайките.

Всички останали странности не са грешки!

Когато порасна, ще си наема редактор :))))

... та,

в един огрооомен океан,

простиращ се от хоризонт до хоризонт,

окичен с дъги и облаци,

раздиран от бури и светкавици...

покриващ ЦЯЛАТА планета,

наречена Маттрес,

на непреброимо много светлинни години от нашата Галактика

живеели същества,

с почти нищо ненапомнящи живи,

но умни и интелигентни, макар и по своя първобитен, полузастинал начин.

Наричали се Дюшеци.

И изглеждали като Дюшеци...

Нямали краченца и ръчички, с които да плуват в определени посоки,

затова се носели с теченията,

накъдето ги отвеел вятърът...

Пухкави,

топли,

замечтано гледащи постоянно в небето,

защото очите им били отгоре,

а не можели да се обърнат по корем...

Единственото, което можели да правят,

било да се носят по морето,

да се размножават чрез просто деленИе

и да си общуват (може би телепатично).

Някой сигурно би ги сравнил с едри амеби?!?

Не!

Те били големи, шарени, задълбочени, 150 на 200см., пъстри, пухени дюшеци!

Та плували си те по гръб и си мислели за това колко са самотни съвременните Дюшеци,

едни безцелни същества на планетата Маттрес...

и понеже по цяла нощ зяпали звездите,

били добри звездобройци!

Един ден

видели рубинена звезда да се откъсва от небосвода и да се търкулва зад хоризонта!

"Пророчеството, пророчеството!!!"

Завикали развълнувани шумно (макар и телепатично) те...

и ужасно съжалили, че нямат крайници,

да заплуват към хоризонта и давидят, как

край малцината избраници на съдбата

от небето цопнала повредена летяща чиния!

От нея излязло едно натъртено и намръщено същество

с мазолест гръб и ошипявания...

Космонавт от планетата Некомфортия.

Дюшеците АХНАЛИ ОТ УЧУДВАНЕ "Аааахххх!"

и "Въйййй!"

и "Божке божкее...!"

при вида на това нещастно, изнервено, зло същество,

което било толкова изтощено,

че пльоснало безсвястно във водата от люка,

а една вълничка го подхвърлила

и го метнала право върху близкия дюшек,

който моментално получил името -  Избрания!

(зашото той бил първият дюшек, на когото му се случвало да бъде полезен и да свърши някаква  работа, различна от звездобройство и просто деление, с което си заслужил име...

Пък и пророчеството!!!)

 (няма нужда да казвам, как всички завидели на Избрания

и се потвърдила поредната религиозна доктрина!)

След няколко дни

изтощеният космонавт се събудил!

Блажен, отпочинал,

свеж, добронамерен

защото той пък

бил първият индивид от Некомфортия

и изобщо от целия КосЪмос,

спал на меко и НАИСТИНА наспал се!

И разказал на Дюшеците,

как всички на Некомфортия са зли и сърдити,

защото са покрити с мазоли и шипове,

натъртени и охтичави,

и спяли, седяли и изобщо непрекъснато стояли на твърдо,

зашото не познавали нищо меко,

еле па дюшеците...!

Много им благодарил,

че му помогнали да прозре истината,

да усети мекотата!

В този момент на вселенско откровение

дошла феята от планетата на Дюшеците

и поправила летящата чинийка за кафе на Некомфортчанина!

И му избълъкала с магическо длетце останалите мазолчетата и ошипяванийцата му.

Той ги помолил, а те се съгласили - натоварил на чинийката си колкото могъл да събере дюшеци

за нуждаещите се извънземни

и полетял с тях в космоса!

Кратък ли бил пътят му... дълъг ли...

На кацане тълпата кисели диспечери

от Междупланетарийната космодрумия на Некомфортия

Го посрещнала със стандартната отегченост:  

А... - казали те без патос и в дисонанс –

още един изгубен в космоса, мазолест космонавт се завърна

да жули с гръб твърдостите на живота.  

(такъв им бил възторженият протоколен поздрав)...

Наместо отговор, обаче,

Коинспетнайсе (така се казвал приключенецът) им обърнал гръб!

И тогава настанало изумлението –

И... няма мазооооол... и няма шиииип...

(шушукали всички)

... Ти нещо май...??? - казала посрещачаката му Стачка (така се казвала любимата му мазолчица)

Лишен съм от мазолааа! Носа ви матрацциии! Да ви е меко на дупееетооо!

И възторжено, макар и леко сдържано, показал как се ползват!

Разбира се предизвикал фурор, флуор, фенер, фарол и фанфарол!

И станал герой на Некомфортическия труд.

С тази случайна косЪмическа среща

настанала нова ера в косЪмическата история!

Ерата на здравия сън!

Дюшеците на драго сърце

се съгласили, да летят в космоса с Некомфортияните,

които ги разнесли дори и на Земята!

И до днес всеотдайните, пухкави жители на Маттрес

носят покой и щастие на уморените гръбчета на трилиарди същества из цялата галактика!

С упорство, привързаност и любов

ни приемат да спим, да се излежаваме, да ядем и да се размножаваме върху тях,

докато изпълняват мечатания си дълг...

... и де да знаеш, Лео*,

може би топличкият, сплъстен дюшек,

който с толкова тиха радост обгръща малкото ти, уморено, космато телце,

е пряк потомък на пионерите!

Първоносителите на добрия сън в Космоса!

Месиите на щастието и враговете на сенките под очите!

Маттреситите!  

*Лео – пекинезът на Жанна!