Предислов - моля, простете ми запетайките.
Всички останали странности не са грешки!
Когато порасна, ще си наема редактор :))))
... та,
в един огрооомен океан,
простиращ се от хоризонт до хоризонт,
окичен с дъги и облаци,
раздиран от бури и светкавици...
покриващ ЦЯЛАТА планета,
наречена Маттрес,
на непреброимо много светлинни години от нашата Галактика
живеели същества,
с почти нищо ненапомнящи живи,
но умни и интелигентни, макар и по своя първобитен, полузастинал начин.
Наричали се Дюшеци.
И изглеждали като Дюшеци...
Нямали краченца и ръчички, с които да плуват в определени посоки,
затова се носели с теченията,
накъдето ги отвеел вятърът...
Пухкави,
топли,
замечтано гледащи постоянно в небето,
защото очите им били отгоре,
а не можели да се обърнат по корем...
Единственото, което можели да правят,
било да се носят по морето,
да се размножават чрез просто деленИе
и да си общуват (може би телепатично).
Някой сигурно би ги сравнил с едри амеби?!?
Не!
Те били големи, шарени, задълбочени, 150 на 200см., пъстри, пухени дюшеци!
Та плували си те по гръб и си мислели за това колко са самотни съвременните Дюшеци,
едни безцелни същества на планетата Маттрес...
и понеже по цяла нощ зяпали звездите,
били добри звездобройци!
Един ден
видели рубинена звезда да се откъсва от небосвода и да се търкулва зад хоризонта!
"Пророчеството, пророчеството!!!"
Завикали развълнувани шумно (макар и телепатично) те...
и ужасно съжалили, че нямат крайници,
да заплуват към хоризонта и давидят, как
край малцината избраници на съдбата
от небето цопнала повредена летяща чиния!
От нея излязло едно натъртено и намръщено същество
с мазолест гръб и ошипявания...
Космонавт от планетата Некомфортия.
Дюшеците АХНАЛИ ОТ УЧУДВАНЕ "Аааахххх!"
и "Въйййй!"
и "Божке божкее...!"
при вида на това нещастно, изнервено, зло същество,
което било толкова изтощено,
че пльоснало безсвястно във водата от люка,
а една вълничка го подхвърлила
и го метнала право върху близкия дюшек,
който моментално получил името - Избрания!
(зашото той бил първият дюшек, на когото му се случвало да бъде полезен и да свърши някаква работа, различна от звездобройство и просто деление, с което си заслужил име...
Пък и пророчеството!!!)
(няма нужда да казвам, как всички завидели на Избрания
и се потвърдила поредната религиозна доктрина!)
След няколко дни
изтощеният космонавт се събудил!
Блажен, отпочинал,
свеж, добронамерен
защото той пък
бил първият индивид от Некомфортия
и изобщо от целия КосЪмос,
спал на меко и НАИСТИНА наспал се!
И разказал на Дюшеците,
как всички на Некомфортия са зли и сърдити,
защото са покрити с мазоли и шипове,
натъртени и охтичави,
и спяли, седяли и изобщо непрекъснато стояли на твърдо,
зашото не познавали нищо меко,
еле па дюшеците...!
Много им благодарил,
че му помогнали да прозре истината,
да усети мекотата!
В този момент на вселенско откровение
дошла феята от планетата на Дюшеците
и поправила летящата чинийка за кафе на Некомфортчанина!
И му избълъкала с магическо длетце останалите мазолчетата и ошипяванийцата му.
Той ги помолил, а те се съгласили - натоварил на чинийката си колкото могъл да събере дюшеци
за нуждаещите се извънземни
и полетял с тях в космоса!
Кратък ли бил пътят му... дълъг ли...
На кацане тълпата кисели диспечери
от Междупланетарийната космодрумия на Некомфортия
Го посрещнала със стандартната отегченост:
А... - казали те без патос и в дисонанс –
още един изгубен в космоса, мазолест космонавт се завърна
да жули с гръб твърдостите на живота.
(такъв им бил възторженият протоколен поздрав)...
Наместо отговор, обаче,
Коинспетнайсе (така се казвал приключенецът) им обърнал гръб!
И тогава настанало изумлението –
И... няма мазооооол... и няма шиииип...
(шушукали всички)
... Ти нещо май...??? - казала посрещачаката му Стачка (така се казвала любимата му мазолчица)
Лишен съм от мазолааа! Носа ви матрацциии! Да ви е меко на дупееетооо!
И възторжено, макар и леко сдържано, показал как се ползват!
Разбира се предизвикал фурор, флуор, фенер, фарол и фанфарол!
И станал герой на Некомфортическия труд.
С тази случайна косЪмическа среща
настанала нова ера в косЪмическата история!
Ерата на здравия сън!
Дюшеците на драго сърце
се съгласили, да летят в космоса с Некомфортияните,
които ги разнесли дори и на Земята!
И до днес всеотдайните, пухкави жители на Маттрес
носят покой и щастие на уморените гръбчета на трилиарди същества из цялата галактика!
С упорство, привързаност и любов
ни приемат да спим, да се излежаваме, да ядем и да се размножаваме върху тях,
докато изпълняват мечатания си дълг...
... и де да знаеш, Лео*,
може би топличкият, сплъстен дюшек,
който с толкова тиха радост обгръща малкото ти, уморено, космато телце,
е пряк потомък на пионерите!
Първоносителите на добрия сън в Космоса!
Месиите на щастието и враговете на сенките под очите!
Маттреситите!
*Лео – пекинезът на Жанна!
© Боромир Всички права запазени