***
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завладяха, сгряха дълбочината на ангелската му същност. Нахлу през стената на ханът и прибра крилата си.
- Значи това е вонящият на перушина, с който си се въргаляла изменнице! – стържещият глас опари съзнанието му. В малката стая, където би трябвало да се намира само неговата малка Адска чародейка беше пълно с демони от най-висшите кръгове на Адските порти.
- И не само си се въргаляла, но си създала и това…Това… - отвращението в гласът на Ктийла, накара кожата на Бистрас да настръхне от огнени езици. Половината Адско воинство начело със най-злата и сестра се беше изсипало неочаквано в пространството. Бистрас тъкмо се пробуждаше, защото нещо нежно и топло пърхаше и се галеше по скулите и. „Това” ...