Дядо Ставри се събуди в схлупената си едноетажна къща в село Самоводене, която се намираше на улица ,,Иван Рилски №4’’. Свежите слънчеви лъчи си проправяха път през решетките на малкото прозорче на стаята му. Старецът недолюбваше момента, в който го изпепеляваха с огнените си езици.
Мъжът побърза да си сложи очилата. Без тях светът придобиваше изопачен и прекалено изкривен образ. Нормалното зрение отдавна бе приятен спомен в съзнанието му.
Дядо Ставри си пое глътки ароматен въздух, седейки върху матрака на скърцащото си легло. Главата му бе натежала и гореща, все едно в нея работеше невидимо парно, излъчващо топлина върху прашасалите му мисли. Изтласка я силно напред, за да затвърди съмненията си – страдаше от внезапно появило се главоболие.
– Пришка на езика по́ не боли! – въздъхна той, анатемосвайки мислено всички болести, съществуващи по тази безкрайна земя.
Кучето Шаро подскачаше енергично около своята малка дървена къщичка. Животното ту излайваше с все сили, ту замлъкваше, за да с ...