Край камината сме. Двама.
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го казва тя. Жена ми. Аз мълча. Обичам да мълча.
– Дали да не пуснем телевизора?
Пуска го.
След пет минути го изключва.
– Май всички ще умрем? А?
Това ме събужда.
– Да. Естествено. Трябваше да дойде някакъв коронен вирус, та да го разбереш?
– Ами тогава да използваме това нещо... Камината. Да я разпалим. Не е ли хладно? ...