11 мар. 2009 г., 19:55
3 мин за четене
Братовчедът Данчо се провикна на вратата:
- Хей, тука ли сте?
- Тука сме - отговорих и тръгнах да го посрещна. Весел, с приповдигнато настроение, стегнат като за парад, той отклони поканата ми да влезе вкъщи. Какво ли го носи насам? По всичко личеше, че има нещо радостно в живота му. Мислите ми хвърчаха от една в друга посока да гадаят за какво би била тази еуфория... Имаше съпруга, синове, снахи, внуци - всичко, на което би могъл да се радва, но сега, сега за какво беше толкова весел? И докато, впечатлена от доброто му настроение, мислех за причината, той попита за сина ми.
- Къде е "нашият" - искам да ме придружи да купя микровълнова печка...
- А това ли било? Ами, че доколкото знам, вие имате такава.
- Имаме, ама е „стара", а нали знаеш - харесвам новички „американски" неща, нали сме европейци...
- Е, да, защо не, щом можеш да си го позволиш...
- Мога, мога, братовчедке, не ме гледай, че съм пенсионер, колко неща мога още, на идея си нямаш... За „белия вожд" си чувала, нали? Ех, как ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация