Братовчедът Данчо се провикна на вратата:
- Хей, тука ли сте?
- Тука сме - отговорих и тръгнах да го посрещна. Весел, с приповдигнато настроение, стегнат като за парад, той отклони поканата ми да влезе вкъщи. Какво ли го носи насам? По всичко личеше, че има нещо радостно в живота му. Мислите ми хвърчаха от една в друга посока да гадаят за какво би била тази еуфория... Имаше съпруга, синове, снахи, внуци - всичко, на което би могъл да се радва, но сега, сега за какво беше толкова весел? И докато, впечатлена от доброто му настроение, мислех за причината, той попита за сина ми.
- Къде е "нашият" - искам да ме придружи да купя микровълнова печка...
- А това ли било? Ами, че доколкото знам, вие имате такава.
- Имаме, ама е „стара", а нали знаеш - харесвам новички „американски" неща, нали сме европейци...
- Е, да, защо не, щом можеш да си го позволиш...
- Мога, мога, братовчедке, не ме гледай, че съм пенсионер, колко неща мога още, на идея си нямаш... За „белия вожд" си чувала, нали? Ех, как ...