Братовчедът Данчо се провикна на вратата:

- Хей, тука ли сте?

- Тука сме - отговорих и тръгнах да го посрещна. Весел, с приповдигнато настроение, стегнат като за парад, той отклони поканата ми да влезе вкъщи. Какво ли го носи насам? По всичко личеше, че има нещо радостно в живота му. Мислите ми хвърчаха от една в друга посока да гадаят за какво би била тази еуфория... Имаше съпруга, синове, снахи, внуци - всичко, на което би могъл да се радва, но сега, сега за какво  беше толкова весел? И докато, впечатлена от доброто му настроение, мислех за причината, той попита за сина ми.

- Къде е "нашият" - искам да ме придружи да купя микровълнова печка...

- А това ли било? Ами, че доколкото знам, вие имате такава.

- Имаме, ама е „стара", а нали знаеш - харесвам новички „американски" неща, нали сме европейци...

- Е, да, защо не, щом можеш да си го позволиш...

- Мога, мога, братовчедке, не ме гледай, че съм пенсионер, колко неща мога още, на идея си нямаш... За „белия вожд" си чувала, нали? Ех, какви времена и младини бяха! Ама и така ми е добре, тогава - „бял", сега - "побелял „но не мога да се оплача...

   Заех мястото в офиса, а те двамата тръгнаха да направят покупката.

   Микровълновата печка трябваше да бъде „най-хубавата, най-добрата". Синът ми изпълняваше консултантски и транспортни функции - да огледа характеристиките на всяка печка - екстри, дизайн, цени и да я закара в дома му.

  А в магазините печки бол, една от друга по-хубави, по-модерни.

 „Нашият", след задълбочено и отговорно оглеждане на богатия избор, се спрял на една, чиито функции били доста разнообразни. Пече, размразява, а размерите и „гигантски" в сравнение старата печица. Решили с чичо Данчо, че тази ще е... Само че малък проблем със щепсела. Приветливата продавачка казала, че ще го отстранят, но са необходими няколко минути, подканила ги да се разходят из пазара, докато изготви документите и удовлетворят изискванията им.

Тръгнали двамата, а синът ми започнал:

- Хубава печка избрахме, нали?

- Хубава, хубава, мойто момче, като леля ти Тинче. Каква изненада я очаква сега? И като си представя, че я намерихме толкова евтино, само за 130 лева.

- Аз ли грешно чух, или ти грешно си видял, печката струва 180 лв.

- А мълчи бе? Та аз с очила гледах, ти си грешка, момко млади.

- Има грешка и тя е вярна - запънал се синът ми. Тази печка струваше точно 180 лв.

- Ей, ако е така, не я искам! Отиваме да я отказваме...

   Тръпки полазиха по гърба на щастливия до този момент пенсионер-оптимист.

Дребни капки пот избиха по челото, изведнъж му стана горещо, много горещо.  Стресът не го отпускаше. Отдавна не беше се чувствал толкова кофти.

- Мизерници, кожодери, уж бялата техника намалява, ама... не. Само дето лаят по телевизията, колко правителството е загрижено за народа си... Тези мисли обсебваха и без това изморената му глава, докато чу  гласът на неговия „консултант" да казва:

- Защо бе, чичо Данчо, печката си струва парите. Защо трябва да се излагаме?! Продавачката вече е изготвила документите, търпеливо и любезно ни отдели толкова много време, излязохме без да платим на нейно доверие и сега какво - хубава работа, ама „българска".

   Изнервен и притеснен, без следа от настроението, с което бе тръгнал, нашият роднина примирено изброил необходимата сума.

   Микровълновата печка вече не му се виждаше нито толкова хубава, нито пък толкова нужна. Ама нейсе... Няма да позволи на никого да се меси в личните му дела...

  И ето - „покупката" е вече в апартамента му. Приветливата му съпруга с грейнало от изненадата лице, с умиление и обич се навърташе около своя грижовен съпруг и го обсипваше с комплименти за  сполучливия избор и добрия вкус.

- Колко струва това произведение на изкуството? - шегуваше се тя.

- Колкото и да струва - аз плащам! - с гордост заявил братовчедът и тутакси забрави за емоцията, която го беше споходила само преди час, а радостта и доброто настроение се върнаха там, откъдето се бяха изпарили.