Дълго се люшках в мислите си: защо отидох, за да разбера, че помощта ми може да бъде само съчувствие и няколко ябълки, а те имаха нужда от средства и работа, но тава май бе невъзможно; защо Александър съпровождаше живота ми и как навлезе в него, а това ме връщаше към Данка - ако тя не беше раздухала историята за забавление, отдавна да съм го забравила. До това ми посещение той и не подозираше, че съществувам, а сега му се явих и лично му се представих: "Аз съм Милана". Дали ме е запомнил, та от мен се виждаше само малка част от лицето ми и очите, нали бях увита като пашкул. Надявах се, ако ме срещне да не ме познае.
Минаха Нова година и Коледа в оскъдица, минаха януари и февруари в студ и поледици. Дойде март и очакването за хубаво време. Когато слънцето се задържа няколко дни подред, аз пак се размислих, че бях поканена, че жената има нужда от компания и отново отидох, забравила всички терзания, които изпитах след първото ми посещение.
Тъкмо почуках и чух отвътре:
- Не ме изпращай, ще ...