Точно този ден очаквах откакто го видях за последно. Бяха минали много години. Все пак откраднах живота на моята първа и единствена истинска любов. Нямах търпение да срещна Смъртта отново и да си побъбря за последно с него.
Отворих очи и като привидение той отново стоеше до леглото ми. Вярно стаята беше различна, леглото на съвсем друго място, но той все така стоеше до главата ми, както когато го видях за първи път. Косата му, която стоеше облегната на стената както първия път, навярно беше отнела милиони животи докато се върне и за моя. Смъртта си беше все така същия стар и немощен. Този път обаче усмивката му не беше топла, както преди. Или просто когато бях малка и наивна всички усмивки ми се струваха така мили.
- Готова ли си? - попита ме Смърт.
- През целия му живот съм готова - казах аз и се намръщих, спомняйки си как той уби момчето, което обичах.
Да бях млада и мислех само за себе си. Знам, че аз съм виновна за неговата смърт, но след като Смъртта е така мъдра защо просто не ме ...