11 июл. 2020 г., 00:20
11 мин за четене
- Янче- е, прибрах се! – провикна се Минчо,, още с влизането си в апартамента- Сипвай манджата, че така огладнях, сякаш току що съм изтрезнял!
- Че, кога ти остана време да изтрезнееш?!? – саркастично го посрещна жена му- да не се разболяваш? Или свърши заплатата...
- Да си дойдем на думата! Реших да започна по- добре платена работа, да изкарам шофьорски курс и да си купим кола! Представи си само как ще ахнат селяните, като се приберем с нея у дома!
Яна, изумена, го изгледа, пристъпи към него и положи дланта си на челото му.
- Нямаш температура... – промърмори тя.
- Нямам, я! Даже днес въобще не съм пил! – гордо отвърна той – А и до преди малко бях на интервю на новото място. Утре на обяд е срещата ми с шефа и трябва да занеса медицинското, препоръката от старата работа, диплома и автобиография.
Яна, удивена и същевременно изпълнена със съмнения,
само измърмори:
- Да видим какво ще излезе от големите ти амбиции...
- Как какво, ма? Бате ти Минчо кога се е дънил?!?
- Винаги!
- Е, този пъ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация