-    Янче- е, прибрах се! – провикна се Минчо,, още  с влизането си в апартамента- Сипвай манджата, че така огладнях, сякаш току що съм изтрезнял!
-    Че, кога ти остана време да изтрезнееш?!? – саркастично го посрещна жена му- да не се разболяваш? Или свърши заплатата...
-    Да си дойдем на думата! Реших да започна по- добре платена работа, да изкарам шофьорски курс и да си купим кола! Представи си само как ще ахнат селяните, като се приберем с нея у дома!
Яна, изумена, го изгледа, пристъпи към него и положи дланта си на челото му.
-    Нямаш температура... – промърмори тя.
- Нямам, я! Даже днес въобще не съм пил! – гордо отвърна той – А и до преди малко бях на интервю на новото място. Утре на обяд е срещата ми с шефа и трябва да занеса медицинското, препоръката от старата работа, диплома и автобиография.
Яна, удивена и същевременно изпълнена със съмнения,    
само измърмори:
-    Да видим какво ще излезе от големите ти амбиции...
-    Как какво, ма? Бате ти Минчо кога се е дънил?!?
-    Винаги!
-    Е, този път – няма! Хайде да ядем, че едвам държа! – и пъргаво се настани на кухненския ъгъл.
След вечерята поговориха още малко и той се усамоти в спалнята си да пише автобиографията.
    Странно шумолене прекъсна Минчовият сън. В огряната от сияйната усмивка на слънцето стая, видя Яна, изправена до прозореца. Държеше в ръцете си
 вече завършената му творба, и мърмореше:
-    Божее, и това ще занесе във фирмата... Нямам думи...
-    Какво си се разбръмчала рано- рано, ма? Човек не може да си почине от тебе! Да не искаш да ми потрепериш в ръчичките...
-    Минчо, да скъсаш тази глупост и да вземеш да напишеш нещо смислено! Какво ще си помисли човека, като прочете тази... простащина?
-    Що, ма? Това си е самата истина! Нищо няма да късам! Знаеш ли, колко мозъчни клетки изразходих, докато я напиша? – скочи  бързо от леглото той и дръпна листа от ръцете и.
-    Е, излагай се тогава! – рече тя примирено и излезе от стаята.
-    Тая пък, кога ли е оценявала труда ми! – възмути се той – как само ме напрегна... – и бързо се понесе към тоалетната, за да урегулира вече непоносимото телесно  налягане.
В десет и половина Минчо целуна жена си:
-    Я се отпусни малко, ма! Ще видиш как батко се връща като победител! – и излезе.
Яна, със свито сърце се упрекна: „Защо не отидох снощи при него и заедно да напишем пустата му автобиография...“ ...
       В офиса Минчо бе посрещнат от усмихнатата секретарка :
-    Здравейте, господине! Заповядайте, очакват ви! Носите необходимите документи, нали? – и след утвърдителния му отговор го въведе в кабинета на директора.
-    Здравейте! Много ми е приятно да ви видя! Мениджърът, след вчерашния ви разговор сподели, че много сте го впечатлили! Заповядайте, седнете! – бе вежливо посрещнат и тука.
-    Здравейте! И на мен ми е приятно, че ще работя за вас! – възпитано отвърна Минчо.
-    Дайте да видим какво носите. Така... Диплома, препоръка( прегледа я набързо) , медицинско.. – и, слагайки очилата си, по навик зачете на глас:
                                  Автобиография
                                        От Минчо
       Роден съм в бедно работническо семейство. Тате, като видял какъв хубавец съм, от радост се отдал изцяло на любимото си хоби -  сръбване до припадък – и се споминал твърде млад. На мама рано и секнала кърмата и за това съм останал леко недохранен, което е оказало своето влияние върху фигурата ми. (Е, сега не  личи колко гльоджав съм бил, защото съм напомпал козунаци във фитнеса ). Растях като нормалните селски деца, но , подхранван допълнително с ненормирани порции бой от амбициозната ми, по отношение на това – „ да стана човек“ – родителка. Така, стимулиран и окрилен, изкарах с пълно отличие до осми клас, когато се влюбих в малката Яна. Заради нея четири години повтарях класа, та да започнем заедно да посещаваме часовете. И, за да я впечатля още повече, започнах да тренирам с Хахо Търкала ,  (  известен още като „ Бесния“ ) , най опасния спорт – боен шах! Замервахме се с пешки, докато някой ревнеше със счупена глава. След време завърших средното си образование и влязох в казармата. Там не само, че не станах мъж, ами едва не останах инвалид след челен сблъсък с дръжка от права лопата, съвсем съзнателно отправена към темето ми от ядосан, сополив мангал. Ударът явно се отрази върху съзнателният ми мисловен процес, защото, изписвайки ме, след няколко месечно лечение, от болницата, веднага се ожених за Яна. След като се уволних, известно време продължих, като порядъчен българин, да си лягам едва след като чуех химна. Но, под сериозното въздействие на Яна, това не продължи дълго. В началото бях абсолютен въздържател от към алкохол( поне до обяд, защото до тогава спях) , но, после спрях. Започнах работа. Отговарях за безопасността на цяла детска градина. И много съвестно изпълнявах задълженията си – бдях над подрастващите като щъркел над яйцата си! А у дома бях мъжът- мечта- перях, готвех грижех се за двора и животните, в редките  случаи, когато Яна отсъстваше! Винаги съм бил пример за подражание на младото поколение, а в кръчмата направо ме боготворяха! Бях гордостта на селото, до преди да се преместим в София. И тук, още на първото ми интервю  за работа, ме лапнаха като бонбон, а още на първия ми работен ден разбраха колко работен, ерудиран, компетентен и  способен съм; колко съм начетен и какъв интелект имам, защото спокойно общувах дори с индивиди , притежаващи различен и по ограничен умствен багаж. Колко остроумие и възвишеност струяха от мен и как перфектно се справях с всяка възложена ми задача... Ех, пуста скромност- тя единствено ме възпира да продължа- поне още два листа- да описвам положителните си качества! Та, с две думи- вземете ме на работа и не изпускайте такова бижу като мен!
         С уважение : Минчо

Директорът го изгледа силно заинтригуван, прокашля се, свали очилата и с усмивка каза:
-    Сега, като разбрах колко сте „ Топ “ и колко сте „ Най“ , не ми остава нищо друго, освен да ви назнача като талисман на фирмата...
-    А, не! – възнегодува Минчо- как си ме представяте, при наличието на този огромен набор от таланти, да висна като окачен и да бездействам? Този мой потенциал трябва да се разгърне най- пълноценно! В полза на фирмата! Виж, един мениджър по ще ми подхожда...
-    За тази длъжност трябва много учене и практически опит...
-    Защо тогава не обсъдим вакантното място в сектор „ плодове и зеленчуци“ ?
-    След прочита на автобиографията ви, а и на отличните препоръки преди това, съм доста раздвоен... Това е ниска длъжност, предвид  потенциала, с който сте надарен... Имате ли шофьорска книжка?
-    Не. Но, точно за това съм тук! Заплатата, която спомена мениджъра, е много добра и спокойно ще мога да си позволя да изкарам курсовете!
Директора го гледа известно време умислен, след което въздъхна и каза:
-    Знаеш ли, много ми допада естествената ти първичност! До сега не съм разговарял с друг подобен индивид...
-    Е, такъв съм си аз... – свенливо констатира Минчо.
-    Да! Скромността краси човека! – разсмя се шефа – Та, ето какво ти предлагам – започваш в отдела за плодове и зеленчуци и същевременно ще караш шофьорския курс, чието финансиране ще поеме фирмата! Как ти звучи това?
-    Перфектно! – грейна Минчо- Знаеш ли, ти си голяма работа! Сега съм още по- щастлив, че ще работя за тебе! 
-    Значи – разбрахме се! – подаде му ръка директора- И утре- в магазина!
-    Там съм, бе! Жив, умрял- там съм! Няма да съжаляваш, тъй да знаеш!
-    На това разчитам! И ти вярвам! – засмя се шефа и го изпрати до вратата.
                                          -----
Яна слушаше и не и се вярваше! Едва, когато Минчо и разказа всичко за втори път, тя радостно се хвърли на врата му и щастлива зачурулика:
-    Боже, миличък... Не спираш да ме изненадваш! Взеха те, значи...
-    Да, ма! И шофьорският курс ще ми платят! ... Ух, като двугърба камилка си отпред! Ако съм в пустинята с теб- никога няма да остана жаден! – облиза се той и я хвана за гърдите.
-    Ох, Минчо... Романтичен си като паве! – отдръпна се тя.
-    Искаш ли да ми потрепериш в ръчичките? – похотливо я изгледа той.
-    Ще ти потреперя, но ела първо да отпразнуваме успеха ти!
                                           -----
Първият работен ден Минчо изкара заедно с управителя на магазина, който, въвеждайки го в тънкостите на работата, обясняваше и постоянно питаше:
-    Запомни ли?...Разбра ли ме правилно?... И на всеки час ги проверяваш- има ли омекнали и развалящи се или завехнали – брак!
-    А- а, при бате ти Минчо брак няма! – прекъсваше го работягата – Още утре ще ти опразня склада! Няма да има плодче, стояло повече от пет минути на стелажа! ...
В края на работният ден, управителя уморено попита:
-    Разбра всичко, нали?
-    Бе, я за всеки случай, ми покажи отново! 
-    Ти сериозно ли?!?
-    Шегувам се, бе, човек! Всичко е ясно! И още утре ще се увериш, че и ти има какво да научиш от бате си Минчо!
-    Много ще се радвам да е така! Главният мениджър беше възхитен от теб! Накарай ме да се гордея, че съм те обучавал!
-    Дадено! – стиснаха си ръцете и се разделиха. ...
Още преди обяд на вторият му работен ден отдела за плод и зеленчук бе пълен с хора, чийто смях се носеше из целия магазин. А Минчо тъкмо ентусиазирано си хвалеше стоката на една баба:
-    Ето, това са истински домати – големи стегнати и здрави! Като тези на Крали Марко! А краставиците,  които виждаш, са като боздугана му! И са много вкусни! Е, едва ли на времето на турците им е бил по вкуса...
До вечерта в склада почти не остана от стоката, която предлагаше. Управителят изпрати човек да доведе Минчо в офиса му.
-    Голям образ си! – посрещна го той, бършейки с кърпичка зачервените си очи- Стомаха ме заболя от смях, докато слушах презентационните ти бисери! Но, в интерес на истината, такъв оборот, като днешния- от плодове и зеленчуци- не сме правили дори за цяла седмица! Браво! Ти си истинско откритие! Ще те похваля на шефа! Страхотно се справи днес! Продължавай в същия дух и много скоро ще ти повишим заплатата! Лично аз ще се погрижа за това!
-    Да, като бях млад, така ме наричаха- „ Страхотния“ ! – скромно вметна Минчо – Е, аз да тръгвам, за да не започне Яна да мисли, че се пилея с някое гадже... И да не забравиш какво каза!
-    Няма! Приятна почивка и поздрави съпругата си – голяма е късметлийка с човек като тебе!
                                        -----
    След няколко дни еуфорията, дължаща се на удовлетворението, което му носеше работата, бе заменено от друга страст- листовките! Седяха с Яна на кухненския ъгъл и тя го изпитваше:
-    Ако попаднеш в голямо задръстване, как ще реагираш?
-    Е, как- ще подкарам по тротоара!
-    Това да не ти е колело, бе?!? – изуми се тя.
-    Какво да правя тогава? – хитро попита той.
-    Ще се заредиш с търпение!
-    Да- а, и с някоя бутилка винце! Тъкмо ще имам с какво да се занимавам, докато вися!
-    Ти добре ли си, бе? – изуми се тя.
-    Шегувам се, ма! Нали виждаш, че не пия...
-    То, от теб всичко може да се очаква!
-    Бате ти Минчо е по надежден и от смъртта, когато се захване с нещо! Ще спазвам правилата за движение, спокойно! А, я виж кое време стана, ма! Хайде да си лягаме, че утре пак трябва да омайвам бабите в магазина! От следващата седмица минавам на смени. Два дни ще работя, два- почивам! И тогава ще ги излапам като мезенце тези листовчици! А сега- ще ми потрепериш ли в ръчичките?
Яна само го изгледа, а той, доста предвидливо се изнесе до вратата на кухнята, готов за спринт.
-    Хайде, оправяй се и ме чакай! – разсмя се тя.
Той само хлъцна от изненада и се заби в банята. ...
... Месецът бързо се изтърколи. И успешно! Минчо от първия път взе листовките и изпита по кормуване в града, а Яна направо го боготвореше:
-    Пу, пу, да не ти е уроки! Направо си невероятен! – вълнуваше се тя- Май пак ще се влюбя в теб!
-    Е, крайно време беше да се измъкнеш от омаята, породена от неустоимите и запленяващи мои  чар и сексапил, в която бе потопена до сега! – свенливо отвърна той – Утре изкарвам курса за първа помощ и после- чакам книжката! За това, отваряй лаптопа и за започваме да избираме кола! ...
Най- после Минчо взе книжка! На работа отиде като дядо Коледа- с цял чувал сладки и бонбони. И до края на денят не остана човек в квартала, който да не е разбрал за новия шофьор. Когато приключи работа, купи ликьор, торта и натурални сокове за любимата и си тръгна. В къщи Яна бе наредила празнична трапеза.
-     Здравей, миличък! Искам да запомним този паметен ден и да разпуснем здраво! 
-    Ух, само как си се подготвила! – целуна я той и остави покупките на кухненския ъгъл – Направо ми се прищя да пирувам, докато се разпадна молекулярно! – блеснаха очите му при вида на бутилката с „Мавруд“ .
Яна извади нещата от пазарската чанта, прибра тортата в хладилника и седна до него. Минчо и сипа ликьор в чашка, а той, направо с шишето, се чукна с нея:
-    Наздраве, Янче! И нека успехите се редят на опашка за бате ти Минчо!
Говориха, смяха се, но Минчо бе някак си неестествено скован и културен. Това не убягна на Яна и  почувствала липсата на непринудения и освободен мъж, с който споделяше живота си, вдигна наздравица:
-    Наздраве, миличък! И, моля те, не бъди така сдържан и вдървен! Липсваш ми такъв, какъвто си! Отпусни се, оригни се, пръдни си спокойно! Нека вечерта е паметна и за двама ни!
Той сякаш само това и чакаше! 
-    Наздраве, Янче! За теб! – и решен да се представи в цялото си великолепие, така юнашки се напъна, че чак се насра.
-    Видя ли, ма... За да ти угодя, сега ще трябва и да се къпя...
    „Ей, ма тая е много способна да развали кефа на човек! “ – мислено възнегодува той, докато стискайки дъното на късите си панталонки, крачеше бавно към банята, чувайки смеха на Яна...