Ресторант “Котвата” Приморско. Лятното обедно слънце сякаш се бе спряло и сипеше огън и жупел върху курортния град. Седях в дъното на външното помещение на ресторанта, отпивах от студената наливна бира и си чаках неизменната порция калмари. В главата ми бе безпорядък, затова не се и опитвах да мисля за нищо. Единственото чувство което ме пронизваше остро и болезнено от ляво бе самотата. Преди два месеца бях скъсал с приятелката ми след изключително бурна, но кратка връзка, а седемдневната почивка на морето с братовчед ми и жена му така и не успя да ми повлияе отрезвяващо и да си стъпя на краката. Имах нужда от жена. Имах нужда от страстно любещо, всеотдайно момиче, което да ме накара да забравя бившата. Нещо като старата поговорка “клин клин избива”. И… в отговор на тези мисли задържах все повече и повече погледа си в една от трите сервитьорки сновящи между двора и вътрешността на ресторанта. Тя външно беше точно копие на моя тип жена - ниска, слабичка, къдрава кестенява коса падаща на ...