Моето си е мое - 3/край
Произведение от няколко части « към първа част
Смрачаваше се, когато се прибра. Никой не го посрещна. От както жена му го напусна, не успя една връзка да задържи. Никоя не искаше да споделя живота си с някого, който е на повикване. Дори куче или котка не завъди, и те си искаха време и грижи. Сега поне не пътуваше често в провинцията, но няколкото години, докато стигне до тук, през които не знаеше кога е на работа и какви смени е, дежурства или къде ще го пратят, съсипаха брака му. Но пък го амбицираха да завърши школата в Симеоново. Точно се съблече и се гласеше да влезе в банята, и двата мобилни се раззвъняха.
- Чакай, чакай, Симо, по-бавно... да, разбрах, стой така, от Перник ми звънят... Да? Здрасти! Проверихте и апартамента, и къщата във вилната, и нищо? Не са го виждали от две седмици ли? Добре, благодаря... Симо, в Перник не е ходил... къде са тогава? Огледахте ли хубаво?... Казвай, Симо! Никакви следи?... щом в банята е мокро, значи някой е бил скоро там. Нещо ни се губи. Елате след един час да ме вземете, ще посетим отново родителите на Христина. А аз сега ще позвъня да ги предупредя, да ни чакат, да не си лягат... до после...
След като излезе от банята, се упъти към хладилника. Имаше нужда от нещо силно, но не можеше да си го позволи. Огледа бутилките на вратата, и извади газираната вода. Изведнъж усети колко е гладен. Не помнеше дали е обядвал. Поне беше зареден с бързи храни. Заизважда разни кутии, и едновременно хем се обличаше, хем ядеше. Дори му остана време да си опъне краката на дивана в хола, докато чакаше да го вземат. Намеси гърба на възглавницата, и се отпусна, наслаждавайки се на тишината.
Не се наложи да звънят, входната врата веднага се отвори. Стоели са на прозореца и са ги чакали. Стоименов и Симо се качиха по стълбите до третия, а патрулиращите останаха в колата пред блока да държат връзка по радиостанцията.
- Благодарим, госпожо, точно от кафе имаме нужда, май няма да се спи тази нощ - гостите се настаниха на дивана в хола.
- Разкажете ни какво знаете за връзката на дъщеря ви с Димитър: как е започнала, за отношенията между тях, как е приключила - следователят сложи мобилния на масата на запис.
Майка ѝ се извини и изчезна в стаята да нагледа внука дали е заспал, а баща ѝ, през въздишка, само каза:
- Жената да каже. Тя не споделяше, поне пред мене нищо. А и откакто заживя при него, не я бях виждал, чак като се върна при нас.
- Ами... Започна да се прибира от работа с цветя, след втората смяна си идваше по-рано от обикновено, докато не я попитах и тогава каза, че ченге с патрулка я ухажвал в супера, и я докарвал вечер, за това си идвала по-рано. Скоро след това каза, че ѝ предложил да се премести при него и тя ни попита какво мислим. Казахме ѝ, че щом не са говорили за женене, а и е толкова отскоро, сме против. И че щом ни пита, значи не е сигурна. На другия ден ни съобщи, че му е отказала. Но той продължи да я прибира от работа, а тя да си идва с букети, започнаха и да излизат по заведения. Един ден сподели, че ѝ дал ключове от апартамента, живеел сам. Една вечер го доведе у дома да се запознаем. Много симпатичен, с добри обноски, с чувство за хумор. Явно я беше омаял. А и след завършването си откакто работеше и се издържаше сама, не беше се обвързвала с никой. Излизаше с колежки и колеги, събираха се по празници, но нищо друго.
Майка ѝ изхлипа, прикри устата си с ръка, отпи вода и бавно, на пресекулки, продължи:
- Започна понякога да остава да спи при него, или след първа смяна да го чака в апартамента му да се прибере от работа. Изглеждаше щастлива. Есента, или началото на зимата беше, ни изненада, като каза, че е бременна. Похвали се с ново скъпо колие и новината, че ѝ предложил да се оженят, и отива при него. Премести се след няколко дни и спря да се обажда. Телефонът ѝ все беше изключен. Ходих и в супера, но казаха, че е в болнични. Обади се веднъж да каже, че всичко е наред, Митко ѝ изкарал болнични, щял да я вкара за няколко дни в болница, за да ѝ уреди до края на бременноста. Да не се тревожим... - и се разплака - докато един ден изненадващо не си дойде, беше я бил, а тя подала молба за ограничителна заповед против него. След няколко часа обаче той дойде и тръгна с него. Останалото го знаете... Моля ви, намерете я! Едничка ни е... Толкова беше щастлива с Киро, все повтаряше, че е намерила най-добрия мъж на света, след баща ѝ. Моля ви!...
- А сега, не е ли полицай? Защо казвате "бивш колега"? - обади се бащата - извинявайте, че питам.
- Ще ви кажем: напуснал е преди година по взаимно съгласие. Проучихме и разбрахме, че е проявявал агресивно поведение към задържани и по време на рутинни проверки. Дори и към колегите: разбил носа на партньора си, че му взел от цигарите без да го пита. Непристойно поведение с колежка. Взета е предвид и молбата за ограничителна заповед от дъщеря ви. След две предупреждения за дисциплинарно уволнение е бил "помолен" сам да напусне с препоръка да не се връща в системата. А сега ви благодаря, доизясниха се доста неща, надяваме се по-скоро да ги открием. Довиждане.
В патрулката полицаите ги чакаха с новини: преди половин час Димитър е забелязан да се прибира в "Младост". Бил е сам.
- Останете на пост и наблюдавайте входа, ние ще минем през Столично и ще дойдем с криминалист и заповед, не предприемайте нищо до тогава!
Така ѝ завариха издирвания: сам. Отново не откриха никакви следи от втори човек човек в апартамента. Каза, че миналата нощ, след като оставил бебето пред болницата, се върнал и оставил Христина пред дома на техните и повече не я е виждал. От там отишъл в Пловдив, където до тази вечер е бил с жена. Не се връзваше в историята с бебето и след това връщането на Христина. С белезници и заповед за задържане в предварителния за седемдесет и два часа с едната кола го откараха направо в Столично, криминалистът остана с двама помощници за обстоен преглед на апартамента и колата, а Стоименов с екипа се върна в Районното.
До сутринта беше открита жената в Пловдив на координатите, дадени от задържания, и тя потвърди алибито му.
На разсъмване Стоименов дремеше над папката с досието на задържания Иванов. Някъде нещо се губеше. Докато не звънна директната от Софийско:
- В тайник под таблото открихме лични карти и червени паспорти с подправени имена, но със снимки на задържания и Христина. Чакаме колегите от Пловдив да вземат заповед и обискират апартамента на жената, с която се е срещал. Той продължава да мълчи. Ако е бил сам, и е взел документи и за Христина, значи тя е жива и е скрита някъде. Успех, колега! Ако Ви потрябва съдействие, веднага се обадете! Ще държим връзка.
Стоименов веднага набра телефона на майката на Христина и зачака:
- Добро утро, госпожо!... Надяваме се съвсем скоро... да... Опитайте се да си припомните още нещо за живота на дъщеря Ви с бившия, много е важно!... в килера ли? Какъв килер? Добре... До скоро!
- Симо, събери екипа, вземи папката с всички заповеди по случая, отиваме отново в "Младост".
Докато паркираха патрулката, пристигна и криминалистът от Софийско.
- Колеги, Христина е казала на майка си, че Димитър я е наказвал, като я е заключвал в килера. Трябва да намерим килера. И че не е излизала сама от апартамента. Снимайте, да видим.
Всичко беше извадено от гардероба в спалнята, нищо.
В антрето между банята и спалнята имаше друг, двукрилен гардероб, вграден. Започнаха да вадят всичко от него. Стоименов се наведе под закачалката за дрехи, натисна гърба му. Вляво по средата напипа нещо като дръжка и се опита да я завърти. Натисна и усети как леко поддава.
- Колеги, елате тука! Натиснете силно, май е врата. Светнете с фенерите, докато открием ключа за лампата!
Така се и оказа. Това беше килерът, но скрит зад гардероба. Намериха Христина обезводнена, закопчана с белезници за един лост в стената, с вързани крака за ръцете така, че да не може да стига стената и да рита по нея. С тиксо през устата.
- Донесете веднага вода и се обадете на Спешното. Да я изкараме от тук.
След като най-накрая поспа няколко часа, в един часа следователят отиде в болницата.
- Пациентката е добре, още е на система, направихме ѝ сутринта и промивка на стомаха. Принудена е била и да приеме няколко сънотворни. Сега е в кондиция. Има спукано ребро и синини от побой по тялото, но няма други наранявания.
В стаята при нея беше Киро, отвън седяха майка ѝ и баща ѝ.
- Да започнем отначало. Какво не знаем, как живеехте с Димитър?... Благодаря, затворете вратата - обърна се Стоименов към Киро и дежурния лекар - слушам!
- Когато се преместих при него, ме спря от работа, взе ми телефона, ключовете, стана друг човек. Казваше, че нищо не ми липсва, няма от какво да съм недоволна. Много ме обичал, и "моето си е мое". Разбрал, че нашите са ме търсили в супера, и ми нареди да им звънна и какво да им кажа. Ако не слушах и нещо не му харесваше, ме заключваше в килера. Посягаше ми, но никога по лицето. Един ден казах, че ще ида до съседите за червен пипер, издебнах го, че влизаше в банята. И каза "добре", тогава избягах и веднага отидох в районното и подадох молба за ограничителна заповед. Само след два часа дойде, заплаши, че ще пребие родителите ми ако не я оттегля и не се върна. И ако им кажа нещо.
- Докато от Спешна помощ не са ви открили в безпомощно състояние с кървене?
- Да. Вече мислеше, че ми е взел страха, и ми остави ключовете. Имах право да ходя до аптеката и супера. Но се прибра много ядосан от работа, свали ме на земята като ме дърпаше за косата, нарита ме и излезе без дума да каже. Докато лежех, усетих затопляне между краката и силни болки, стигнах до банята и... добре, че можах да се завлека до съседите, защото нямах и телефон, знаете. След това избягах от болницата, за да не дойде да ме прибере, преместих се при приятелка, намерих си работа в куриерска фирма. Надявах се като мине време, да спре да ме търси. Не знам как ме е открил и проследил къде живея. След толкова време... Започна да ми звъни и заплашва, и телефона не знам от къде ми е изнамерил. Една вечер Киро се прибра пребит, а Митко звънна и заплаши, че следващия път ще се прибере в ковчег, ако не се върна при него или му кажа и предприема каквото и да било. За това си тръгнах от Киро, но пък съзнавах и че не мога да се върна при него. И не трябва да бягам от страх. Другото го знаете.
- Повече няма от какво да се страхувате. Димитър е подготвил документи за двама ви. Обмислял е да Ви изведе извън страната. За дълго обаче ще забрави и "извън", и "навън". Възстановявайте се бързо!
Пред вратата се сблъска с близките ѝ.
- Не се тревожете, всичко е наред. Радвам се, че всичко завърши все пак добре. Довиждане.
Вече в кабинета си. пишеше доклада, когато го потърсиха на директната линия от Столично:
- Колега, много добре свършена работа! С ваша помощ беше разкрита криминална група за фалшифициране на пари и лични документи в Пловдив. Жената, с която издирваният е бил във връзка, е част от нея. В апартамента са открити и иззети техника и материали и много крадени документи, които са използвали за основа. След показаните снимки от апартамента в "Младост" при откриването на похитената жена обвиняемият се отказа от първоначалните си показания и предложи съдействие, което не ни беше нужно. Сега дава нови. Предайте на екипа ви оценката ни за добре свършената работа, дочуване!
Стоименов дописа страницата, затвори папката и написа с перманентен червен флумастер на корицата "Моето си е мое", час и дата на приключването.
- Симо, донеси две кафета, не ми се пие сам!
Двамата мълчаливо отпиваха бавно кафе един срещу друг, Симо почукваше ритмично с пръсти по "Моето си е мое", и се наслаждаваха на спокойствието.
Докато вътрешната линия не ги извади от блаженството:
- Добре... пригответе още една кола, след пет минути на входа, тръгваме!
Край
© П Антонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хареса ми, Пепи. Прочетох и коментарите. Няма да разтягам локуми, ще кажа, че не ми се вижда кратък. Не ми е било приятно да се бави действието, а дори на филм - да се бави краят. Имаш доста интересни хрумки, оригинална сюжетна линия, проблеми, които съпътстват живота ни. Браво, момиче! Продължавам да чета и другите.
-
Жени, благодаря!
и аз чакам, още не знам какво точно ще е, то само ще ми каже...
-
харесвам и стиховете ти, и прозата, Пепс... великолепно написано и не крия, че чакам следващите ти загадки и решения
-
Благодаря, генек!
-
Хубаво...
Класика - моето си е мое, чуждото общо.
Смислено и силно. -
В апартамента на майка ми има два такива, както ти казах, умница си
-
yotovava (Валентина Йотова) - така измислих и скрития килер, сетих се, че в някои панелни блокове двустайните апартаменти са с килери или мокри помещения, които при тристайните липсват, а имат отделна от банята и тоалетна. А ако криминалистите не бяха открили тайника в колата, нямаше да стигнат и до групата в Пловдив... Изпуши ми главата вчера докато ги наместя в картинката! 😅 Защото алибито до тогава му беше добре подковано, истинско. А наказанието е част от поведението на насилника, от средствата му за контрол.
-
Умница си ти, определено ми хареса, че ме изненада
-
Предусещах накъде са очакванията, за това така го извъртях
Следващият обещавам да е по-дълъг, може и на следовател Стоименов сериозна връзка да му намеря
Благодаря ви! -
Да си призная бях се настроила за друг финал, което пък показва, че не съм познала, а това е добре за повествованието. И, да, малко бързо свърши.
-
Щастлив финал. Де да беше и в реала винаги така...
Харесах историята.
Поздравявам те. -
Всичко е добре, когато свършва добре.
-
Благодаря, Марианке! 💐
-
Благодаря, Стойчо и Бъч!
Не включих следователя накрая, защото има и отвлечено дете, ако беше само Христина, вероятно бих писала "стандартно" - пълнолетна е, изчакване 24 часа и т.н. Но при ситуацията, която съпругът ѝ заварва, а и все пак изчаква и я търси първо при родителите ѝ, докато се открие бебето...
Колкото за прокурора, мислих и за него, но "вземи и папката с всички заповеди", колегите в Пловдив изчакват да вземат заповед за обиск - не е включен директно, но реших, че му стига.
Ще помисля върху препоръката ти обаче! -
Наистина много добре е написано, завладява и затова се чете леко и "лакомо". Хубавите читателски коментари са заслужени. Като белетристика нямам за критикуване. Само малко практически насоки, ако ми позволиш: единственото, което липсва на текста е фигурата на прокурора. Изглежда сякаш следователят е оперативно самостоятелен през цялото време, в реалния живот това не е така. Прокурорът диктува през цялото време какво, кога и как да се прави. Всъщност следовател мисля би трябвало да встъпи едва накрая, при данните за организираната група, до него момент оперативните действия ще са от разследващ полицай. Хареса ми как си ги романтизирала, човешкия им облик. В действителността обаче едни обиграни "органи" ще провлачат, ще чакалят групата да се прояви и едва тогава ще ударят. За да обвинят в довършено престъпление, не просто в приготовление, и прокурорът да си трупне актив. Нали трябва и да се расте йерархически Но Стоименов и Симо са готини.
-
Това е висок професионализъм!И при криминалистите;и от автора!
Умишлено не пестя суперлативи, защото темата е актуална, носи многопластов характер и оценката е заслужена. Зад едно домашно насилие, бяха скрити още престъпления.
Благодарение на високия професионализъм на полицаите,подплатен с чувството за дълг и хуманност, изпъква атмосферата и условията при които работят.
Поздравления, Пепи! -
Ех, Пепи, ти ми извади кирливите ризи🤣. Аз исках да замаскирам отношенията ни със Стоименов, но ти ме разкри🥰. Сигурна ли си, че не си била в полицейската школа заедно със Симо?
-
Идеята или следовател Стоименов и инспектор Симо 😍
Ако знаете как си блъсках цял ден главата, докато измиаля тзи скрит килер: хем не е излизала от апартамента, докато е била при Димитър, хем я няма ни в Перник, и никой друг не я виждал и чувал от оная вечер, значи няма таван или мазе... сега си отдъхвам, до следващия муз!
пп
разсмяхте ме!!! -
Идеята на di_t много ми допада!
-
Ще се радвам да стане поредица, нали телефона звъни...и те поемат
-
Наде! 🤗 🌹
-
Хареса ми, Пепи!
-
Не, не е съдействал, не е било нужно, но е поискал сам, нали е бившо ченге, опитал се е да се измъкне по-меко. А колкото до съпруга ѝ, дори не е знаел какво точно се случва. Неволно попада в ситуация, забулена в тайни, която прекалено бързо се разбули и той остана само един пребит без да знае защо, Който Христина направи всичко, което сметна за правилно, за да го опази. Да опази и родителите си след като е разбрала с какъв "човек" сие имала работа, но достатъчно умна, за да не се поддаде на клишето "сама съм си виновна".
Благодаря ти много, и съм доволна, че ти е допаднала сюжетната ми идея. Да избягам от клишето на синдрома.
Първоначално следователят ми се въртеше в главата само като изпълняващ задълженията си, но и на мен ми хареса, за тоя разширих образа му и с личен живот, самотния му дом, бързата храна...
Такъв многостранен коментар - няколко пъти благодаря! Има върху какво да мисля! -
На мен точно това ми хареса - напрежението от факта, че една майка се опитва да запази щастието на детето и семейството си, въпреки опитите на един маниакален нарцисист. Ако се поразработи има всички предпоставки за супер трилър. Честно казано, аз си харесах следователя (имам слабост към отдадени на работата си криминалисти) и ми се искаше да науча повече за него и колегите от управлението. И още толкова въпроси. Как реагира семейството? Ами съпругът? По едно време си мислех, че бившия ще се опита да му види сметката.
На края обаче изтръпнах, когато заговориха за разбитата криминална група - направо си рекох, край, пуснаха ненормалника с намалена присъда, защото е съдействал. Направо... трилър. -
Не съм имала време да го мисля, защото тия дни го писах, тази чест е от вчера. Търсех нещо, което да не е тип "А ла Стокхолмски синдром", а и има и бебе, което чака майка си. Опитах се да акцентирам върху "моето си е мое". "Змията" е дълга, но тя е по действителен случай и обхваща много по-дълъг период от време.
💐 как ме зарадва рано сутрин не само че си намерила време да прочетеш, а и че ти хареса! -
Прочетох и трите части и ми харесаха. Само един недостатък му намерих - твърде ми беше кратко. Тъкмо ме грабна интригата, ще го намерят ли, ще има ли игра на котка и мишка, как ще се задълбочи драмата, и то взе че свърши
Да сте мислили да го поразширите? Би станал чудесен криминален роман.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Този не е от късите едноактни разкази.