23 may 2020, 7:40

 Моето си е мое - 3/край 

  Prosa » Relatos
1023 3 27
Произведение от няколко части « към първа част
10 мин за четене
Смрачаваше се, когато се прибра. Никой не го посрещна. От както жена му го напусна, не успя една връзка да задържи. Никоя не искаше да споделя живота си с някого, който е на повикване. Дори куче или котка не завъди, и те си искаха време и грижи. Сега поне не пътуваше често в провинцията, но няколкото години, докато стигне до тук, през които не знаеше кога е на работа и какви смени е, дежурства или къде ще го пратят, съсипаха брака му. Но пък го амбицираха да завърши школата в Симеоново. Точно се съблече и се гласеше да влезе в банята, и двата мобилни се раззвъняха.
- Чакай, чакай, Симо, по-бавно... да, разбрах, стой така, от Перник ми звънят... Да? Здрасти! Проверихте и апартамента, и къщата във вилната, и нищо? Не са го виждали от две седмици ли? Добре, благодаря... Симо, в Перник не е ходил... къде са тогава? Огледахте ли хубаво?... Казвай, Симо! Никакви следи?... щом в банята е мокро, значи някой е бил скоро там. Нещо ни се губи. Елате след един час да ме вземете, ще посетим отново ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??