Смрачаваше се, когато се прибра. Никой не го посрещна. От както жена му го напусна, не успя една връзка да задържи. Никоя не искаше да споделя живота си с някого, който е на повикване. Дори куче или котка не завъди, и те си искаха време и грижи. Сега поне не пътуваше често в провинцията, но няколкото години, докато стигне до тук, през които не знаеше кога е на работа и какви смени е, дежурства или къде ще го пратят, съсипаха брака му. Но пък го амбицираха да завърши школата в Симеоново. Точно се съблече и се гласеше да влезе в банята, и двата мобилни се раззвъняха.
- Чакай, чакай, Симо, по-бавно... да, разбрах, стой така, от Перник ми звънят... Да? Здрасти! Проверихте и апартамента, и къщата във вилната, и нищо? Не са го виждали от две седмици ли? Добре, благодаря... Симо, в Перник не е ходил... къде са тогава? Огледахте ли хубаво?... Казвай, Симо! Никакви следи?... щом в банята е мокро, значи някой е бил скоро там. Нещо ни се губи. Елате след един час да ме вземете, ще посетим отново ...