22 окт. 2007 г., 09:23
8 мин за четене
Мога още дълго да разказвам
Моята приятелка Силвия ходеше с едно момче четири години и решиха да се женят. Обаче се скараха и...
- Майка заминава на гости при една приятелка в Полша, мисля и аз да замина с нея, малко да помисля. Имам нужда да остана сама. И тоя Веско напоследък така ме ядосва. Той не е за семейство. Много го обичам, обаче как ще живеем заедно просто се чудя. Луд е по мен, а не мисли, че животът не е само любов. Не знам какво да правя, хем ми е жал за него, хем не искам да си опропастя живота...
- Не му мисли сега, всичко ще се подреди от само себе си. Заминавай, бъдещето ще покаже какво да правиш!
Върна се тя след една седмица и ми се обади:
- Ела, трябва да ти разкажа нещо!
Запознала се с едно момче, българин и се влюбила лудо в него.
- Какво мислиш да правиш?
- Разделям се с Веско и каквото стане с Николай. Това е!
Веско понесе тежко раздялата, а Силвия цъфтеше. От ден на ден ставаше все по-хубава. Една вечер ми звънна:
- Моля те, ела веднага у нас, ще умра!
Излетях, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация