Мога още дълго да разказвам
Мога още дълго да разказвам
Моята приятелка Силвия ходеше с едно момче четири години и решиха да се женят. Обаче се скараха и...
- - Майка заминава на гости при една приятелка в Полша, мисля и аз да замина с нея, малко да помисля. Имам нужда да остана сама. И тоя Веско напоследък така ме ядосва. Той не е за семейство. Много го обичам, обаче как ще живеем заедно просто се чудя. Луд е по мен, а не мисли, че животът не е само любов. Не знам какво да правя, хем ми е жал за него, хем не искам да си опропастя живота...
- - Не му мисли сега, всичко ще се подреди от само себе си. Заминавай, бъдещето ще покаже какво да правиш!
Върна се тя след една седмица и ми се обади:
- - Ела, трябва да ти разкажа нещо!
Запознала се с едно момче, българин и се влюбила лудо в него.
- - Какво мислиш да правиш?
- - Разделям се с Веско и каквото стане с Николай. Това е!
Веско понесе тежко раздялата, а Силвия цъфтеше. От ден на ден ставаше все по-хубава. Една вечер ми звънна:
- - Моля те, ела веднага у нас, ще умра!
Излетях, метнах се в едно такси и:
- - Какво става?
- - Сядай, първо ще пием по едно, после нещо ще ти споделя.
- - Изкара ми акъла! Какво става? Какво се е случило? Да не си се скарала и с Ники? Нали щяхте да се жените? Теб да не те е страх от брака?
- - И така, да започнем отдалече. С никого не съм споделяла това, което ще ти разкажа сега, но те моля...
- - Щом си ме извикала, излишно е да ме предупреждаваш, така или иначе всичко ще ми кажеш...
- - Така е. Дори на майка не съм казвала. Когато бях на седемнайсет години направих аборт от Веско.
- - Случва се.
- - Да, ама сега не мога да забременея и може би, нали казват, че първия аборт може да е фатален.
- - Да, но може и да не е. Историята познава и след първия още много...
- - И така, Ники е разведен.
- - Не знаех. И какво, няма да се ожени за теб, докато не забременееш?
- - Точно така!
- - Много грозно! Та вие се познавате отскоро. Може да забременееш след година. Той не те ли обича заради самата тебе? Ужасно!
- - Той се е развел, защото с първата му жена дълго време са нямали деца. Каза ми, че ще се ожени за мен, само ако забременея. Ние не се пазим и вече повече от половин година - нищо.
- - Добре, да помислим малко. Ако не забременееш, няма да се омъжиш за Николай. Правила си аборт от Веско, той те чака с отворени обятия. Ще се върнеш при него и ще си осиновите дете. На него няма какво да му обясняваш.
- - Така е. Просто съжалявам за онзи аборт, как можа да се случи. Толкова искам да забременея, да си имам дете!
- - Нали знаеш, че всичко ни е в главите. Понякога, колкото повече го искаме, то толкова по не става. Спираш да мислиш по въпроса. Ако никога не можеш да забременееш, ако си бездетна? Човек не знае какво го чака в тоя живот. Спираш да го мислиш и каквото се случи. Аз например имам две момчета и искам още едно дете - момиче. Казвам на мъжа ми да си осиновим, защото не ми се иска третото пак да е момче, той категорично ми отказа. С удоволствие бих отгледала едно момиченце.
- - Как спокойно говориш по въпроса.
- - Ама какво лошо има? Аз съм от жените, дето забременяват от поглед. Но и аз преди да забременея няколко месеца си мислех: а ако не мога? Ако не мога, ще си осиновя. Сега знам, че раждането е болка, но отглеждането е това, което те прави родител.
- - Знаеш ли, права си! Няма да го мисля. Каквото е писано - ще стане. Обичам те, имах нужда просто с някого да поговоря.
- - И знаеш ли какво, ти ще родиш, защото се освободи психически. Ще ти кажа нещо. Моя приятелка една година след сватбата нямаше дете. Сподели ми, че почти всяка вечер лягала на възглавнички, за да може да забременее. Направо се изумих. Попитах я:
- - Ама вие никога ли не лягате просто да правите любов?!
- - Как така? Аз много искам да имам дете!
- - Ами ако не можете да имате. Понякога, много рядко, но се случва несъвместимост между двама души. Може по отделно да си имате деца, но заедно - не. Ма я си отпусни душицата и направете един хубав секс!
- - Аз съм забравила какво е това.
- - Ами припомни си!
Припомнили са си и сега имат син и дъщеря. А съседката ми, Снежа?! Втори брак за нея и за него, но той има от първия брак дъщеря, а тя не може да има. Лекарите са й казали. Осиновили си момченце - Павката. Тя дълго време криеше от нас. Но ние знаехме, някой ни каза. Нали знаеш, че си има хора за всичко. Един ден се напи и ни сподели. Дали е нейно или осиновено, ние си ги обичахме. Веднъж отишла на гинеколог, закъснявало й. Докторът я прегледал и й казал:
- - Честито, бременна сте!
- - Я не ми говори глупости!
- - А, така ли, като се връткате с мъжете е гот, а после - не ми говори глупости!
- - Виж какво бе, простак такъв, с това шега не бива, ясно ли ти е!
- - Ма ти кого ще наричаш простак? Ставай и заминавай от тук. Аз съм й виновен, че е бременна!
- - Наистина ли, да няма грешка?
- - Не, няма, напусни, че не знам... Ако искаш да го махаш си е твой проблем, но...
- - Докторе, чакайте да ви обясня.
- - Няма какво да ми обясняваш, прави каквото искаш!
- - Аз съм бездетна, казаха ми го ваши колеги и затова си осинових дете...
- - Сериозно ли?! Сега разбирам защо е тази реакция. Моето момиче, ще си имаш твое дете, честито!
- - Благодаря ви!
- - Не на мен, на таткото да благодариш.
Роди момченце - Иван. И знаеш ли, Павката май си обичаше повече. Колко такива приятелки имам ако знаеш, не си първата, не си последната. Радка пък осинови и не му каза. Ма как няма да му кажеш, най-лошо е да живее в лъжа. Намериха се "добри„ хора и му казаха. Викна ме:
- - Какво да правя?
- - Каквото отдавна трябваше да направиш, да му кажеш истината.
- - Но ти стой тук.
- - Стоя.
Разбира се, че останах. Поприказвахме си, после ги оставих насаме. Прекрасно дете, май скоро ще се жени. Преживя го, та тя му трепереше повече от всяка друга майка. И той го оцени. И нищо страшно няма. Важно е да има дом и две топли ръце да те милват. Сега се сещам за една колежка, която роди в тоалетната и си тръгна. Извикаха полиция, не знам после какво стана, защото тя напусна. И друга колежка, която не можа да роди. Няма да забравя как ми разказваше, че всеки път, когато забременявала влизала в болница за задържане.
- - Това беше последната ми надежда да имам свое дете.
- - Защо не си осиновиш?
- - Защото мъжът ми има син от първия брак и е против. Ами ако детето е болно? Не иска.
- - Но никой не знае дали ще роди здраво или болно дете, защо така гледа на нещата.
- - Защото си има и казва, че ме щади. Сега, когато лежах в болницата, си мечтаех, ако е момче как ще порасне и ще ми е опора. Ако пък е момиченце... Представях си я с панделки, сладка и щастлива. Даже стигнах в мечтите си до абитуриентския й бал... На другия ден прокървих...
- - О, милата! Дай да те прегърна. Помоли мъжа си пак, може да се съгласи.
- - Не, синът му ни стига, нали и аз се грижа за него. Лошото е, че бременностите ми бяха извънматочно... Поне опитах. Край, приключих! Искаше ми се, но... не било писано.
- Да ти разкажа ли още? Една друга позната с две деца. Нещо не се чувствала добре. Отишла на лекар и й изписали нещо за стомах. Тя пълничка и все казваше:
„Нещо ми играе тук в корема." Един ден й станало лошо в работата и помолила да я пуснат по-рано. Прибрала се вкъщи. Мъжът й я попитал:" Защо се прибираш по-рано? Какво е това по краката ти?" „Сигурно ми е дошло" Краката й били мокри и тя се мушнала в банята. След малко от там се чул детски плач. Представяш ли си? Никой, нито лекари, нито тя, нито мъжът й, не разбрали, че това не били стомашни болки. Извикали лекари и сега си има трички прекрасни дечица. Това е животът!!! Имам приятелка, която е на моите години и остана сама. Аз сама си отгледах децата. Понякога съм й казвала: "Не знам коя от нас е по-щастлива. Ти, защото правиш каквото си искаш или аз, защото отгледах две деца. Но децата освен радост са и грижа, и ядове, и куп други неща." Или всеки мечтае за това, което няма? Тя завърши три висши, купи си кола и апартамент. Аз се омъжих, родих и отгледах децата си. Всяка осмисли по свой начин живота си и си го харесва такъв, какъвто е. Шарен живот...
Един човек попитал Господ:
- - Каква е рецептата за щастие?
Господ отговорил:
- - Живял един дядо, после умрял. Живяла една баба, после и тя умряла. Живял синът им, отишъл си и той от този свят. Живяла и жена му и тя накрая умряла. Живели и внучетата на бабата и дядото. Пораснали, остарели и те...
- - Е, това ли е щастие?
- - Да това е! Не разбираш? Хайде сега разбъркай местата им...
Най-хубавите неща се случват, когато най-малко ги очакваш. Силвия и Ники имат дъщеря и син.
Мактуб - така е писано. (превод от арабски)
Паулу Коелю (Алхимикът)
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Радвам се, Марианче!!!
-
Дълго време мислех че съм направила грешка в живота но от разкази и случки като тези тук разбрах че имам най святото нещо на света. Много мъдрост Светле. Трябва да сме благодарни за това което имаме.
-
Зина и Стами, благодаря ви!!!
-
Сърдечен поздрав ,Светле за страхотния разказ!!!
Най -хубавото нещо за една жена е да стане майка!!!
Силна прегрътка миличка, имаш от мен -
Безценни сте!!! А понеже писах, че още ще разказвам, имах предвид, че продължението ще бъде:"Люси и Бери Нилсон имат две деца. Само че още не знам кое ще е първо, момче или момиче!!! Да види лесно ли ми е с тия гадинки сладки!!! Ще бъде!!!
-
Обичам те!
-
Каква е рецептата за щастие? Ти си тази рецепта за мен, ти и много други приятели!!! Обичам те и те прегръщам!!!
И се стягай за купон, скоро ще ви посетя
-
Аз пак ще те призная за разказвач на чудеса!!!
Обичам те, Светланчик!!! -
Благодаря ти, Светлана!
-
Можеш още дълго да разказваш,защото живота учи.Прекрасна си,една такава добричка Обогатяваш ме,разказа много ми хареса!
-
Благодаря ти мила Светле, как ме развълнува и мен
мъжката майка, че и едното ми е с име Павката...
ВЯрвам във всичко твое, което си написала и
искам да си предам на всички от моята вяра!!!
Стискам палци!!! -
В труден момент няма по-хубаво от приятелска подкрепа.
Тя го е прочела...И е станала още по-силна
и вярваща в чудото!
Голям човек си! -
За пръв път ще бъда кратък. Поздравления, Светле!!!
-
Ех, разказвачке, ти наистина знаеш вълшебни думи, които лекуват хората...
-
Сега разбрах !
И аз си поплаках!
Много е дъждовен
този ден...
И светъл...
А ти си като лекарство... -
И аз те разбрах, Светле!
Дано се прочете от точните хора.
Ще засияе усмивка на лицата им.
А от мен ще добавя:
Родилните болки не ни правят повече майки!
П.П. Преди няколко години аз също бях започнала да правя постъпления да осиновя дете, на по голяма възраст, но бюрокращината в държавата ни ме накара да се откажа. Сега има моменти когато съжалявам за това, съжалявам себе си, че не бях достатъчно упорита и силна. Но...свършеното, свършено! -
Не знам какво да кажа...
Наистина!
Емоциите ми идват в повече, последно време!
Гушкам те, слънце! -
Светле, благодаря ти... Прегръщам те силно.
Все още съм под влиянието на онова силно и истинско есе...
Дори известно време се чудих дали да прочета разказа ти, не знаех че е на такава тема...
За пореден път се уверявам колко близко си до мен или пък аз до теб.
Две прекрасни момчета, но колко много исках и... мислех и за осиновяване.
Сега се радвам на нещата такива каквито са, сега съм цяла, сега съм щастлива.
На мен също ми казаха при втория път че няма нищо, че е от пълнотата, че си въобразявам.
Не повярвах на първо мнение, потърсих второ, сега резултата е пред очите ми.
Дали по един или по друг начин всяка истинска жена заслужава този миг.
Пожелавам им го, отправям молитва за всички които го желаят.
Прегръдка, поздрав и усмивка за теб. -
Лажова, този разказ ще помогне на много хора! Поздрав!!!
-
Много мъдрост и доброта
има в този разказ !
Както и в душата ти !
Най-светлата Светлана !
-
Не знам, какво да кажа...
Всеки път ме изумяваш, Светле!!!
Прегръщам те! -
разбрах те! страхотен приятел си
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
