[Моите] Стъпки
Не съм изминала чак толкова километри през живота си. Вървяла съм, когато е валяло и когато е греело слънце за всички, тичала съм след влакове и автобуси, и след момчета, особено след момчета, и след толкова чужди приказки и идеали. Вървях след приятели, в редки случаи и преди тях, преследвах това, което никога не съм имала, гоних оценки, срокове и идеи по цели дни и през нощите си чертаех нови маршрути, защото в един момент се оказа, че има и непроходими пътища. Връщала съм се назад хиляди пъти, за да направя път на другите, а после съм вървяла сред прахта, която оставят след себе си и на гърдите ми още виси една табелка с номер 2. Пътувала съм с желание и без през неща, които очите ми повече няма да видят, нито сърцето ми ще усети отново толкова близо, но и аз няма да забравя. Преминах през мостове, които се люлееха под краката ми, но нямаше кой да погледне надолу и това ме преведе през тях. Промуших се през тунелите, изкачих стъпалата до върха, макар да не достигам до ...