2 дек. 2010 г., 16:29
Мой ден
1 мин за четене
МОЙ ДЕН
Денят изцежда сетните си сили в облака над хоризонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена среща и едно напразно и мъчително очакване.
На кленовия лист пред погледа ми се люлее един мираж с дъха на хладна нощ и непрогледност.
Отиваш си ти, мой ден, оставил в облачната ладия сияещо последно слънчево дихание. Изпива залезът най-дългата ти сянка. Смаляваш се, стопяваш се, пред погледа ми вехнеш, избледняваш.
Ще стъпя в идващата нощ с широка твърда крачка, за да потърся всичко онова, което в тебе не намерих, с което ти не ме дари.
Мой ден, отиваш си и нямам сили да те спра. Без твоята усмивка, животът ми ще обеднее с още двадесет и четири часа. А беше ти в сърцето ми, говорех с думите ти, а сега тъгувам от нашата раздяла наранен, мой ден неповторим, единствен.
Денят изцежда сетните си сили в облака над хоризонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена среща и едно напразно и мъчително очакване.
На кленовия лист пред погледа ми се люлее един мираж с дъха на хладна нощ и непрогледност.
Отиваш си ти, мой ден, оставил в облачната ладия сияещо последно слънчево дихание. Изпива залезът най-дългата ти сянка. Смаляваш се, стопяваш се, пред погледа ми вехнеш, избледняваш.
Ще стъпя в идващата нощ с широка твърда крачка, за да потърся всичко онова, което в тебе не намерих, с което ти не ме дари.
Мой ден, отиваш си и нямам сили да те спра. Без твоята усмивка, животът ми ще обеднее с още двадесет и четири часа. А беше ти в сърцето ми, говорех с думите ти, а сега тъгувам от нашата раздяла наранен, мой ден неповторим, единствен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Иван Хаджидимитров Все права защищены
Предложения
-
-
ПЕРВОРУССИЯ. Дикое поле буйной травою заросло, много буйных голов полегло в пустоте времени. Где тот...
-
Нет ничего печальнее, чем тяжёлые мысли. Отец и Тимо ехали в Карамарин, замкнувшись в мрачности свои...
-
Вача идёт Вача идёт устало, может он пять тысяч лет уже ходит, и если вокруг тысячи и миллионы людей...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
