Тази лятна събота си е като къснозимна. Дъждът вали яростно и поройно. Мокро ми е. Краката ми са нагазили до глезени. Чадърът не може да ме спаси, защото струите бият косо, от вятъра. Цветовете са се измили. Дори дърветата са сиви, а би трябвало да са зелени, нали?
- Ало, Биска, ще ходим ли на плуване?
- Чудесна идея! Само че малко ще закъснея. Един и половина добре ли е?
- Екстра!
Това с плуването си е една традиция, която сме установили с него от няколко месеца. В събота, в един отиваме да поплуваме. Аз, на дърти години! И той, с едно десетилетие по-млад.
Дъждът е прогонил обичайните съботни посетители в басейна. Супер! Особено ги мразя тези, дето плуват като Бай Ганьо в банята! Все ще ме нагълтат с вода!
Понякога се засичаме и с една парализирана. Тя идва до ръба на басейна с инвалидната количка и мъчително се претъркулва във водата. Плуването й е странно. Извръща се като трупче ту наляво, ту на дясно. Краката, естествено, не се движат. Но, браво на нея, плува! Всъщност, никога не съм я виждала как излиза от басейна! Днес обаче я нямаше.
Водата е студена. Явно разчитат да я загряваме с кинетична енергия. Но не е по-студена от пороя навън.
Дошла съм по-рано. Гледам часовника на стената.
Две момчета си играят на гмурци точно в моя коридор. Спускат се до дъното, стъпват на него и се състезават кой по-дълго ще издържи под водата. Или пък се пускат под повърхността напряко през всички коридори до другия край на басейна. Внимавам да не ги изритам. Или да не им свърши въздухът точно когато аз се падам над главите им.
Ей го и Бисер. Оглежда се за мен. Махам му с ръка. Той приближава към ръба на басейна да ми каже "Здрасти". Мургав, плешив, с "катинарче", с черни бадемовидни очи. Няколко пъти го засичам как зяпа в циците на жените. По-бързо плува от мен, но не се състезаваме. След една-две дължини спираме да побъбрим.
Допреди един месец работехме заедно. После той си намери същата, но доста по-добре платена работа. Сега ми е любопитно как я кара като free lancer. Като такъв, сега той работи от вкъщи. Сам си организира работата. Сам си движи финансите. Самоосигурява се.
- Ще пием ли кафе после? - (Това съм аз.)
Кафепиенето също е част от ритуала. Отиваме в едно забутано кафене на пл. "Славейков". Усърдно се редуваме в плащането - ту той, ту аз.
- А после ще ходиш ли да пазаруваш?
Казала съм му, че обичайно в събота ходим с мъжа ми да напазаруваме за през седмицата.
- Мъжът ми замина на село с децата.
- Е, как така, без най-важната личност? - (Демек, без мен).
Не му обяснявам. Не искам да го осветлявам по семейните си дела.
- Аз също съм свободен този уикенд! - ентусиазира се той. - Изпратих жената и децата на Плевен.
И след кратко колебание добавя:
- Значи, аз и ти сме свободни.
Понеже не поддадох, го изби на вицове:
- Нали го знаеш този за мъжа и жената, дето се срещнали във влака, след като били на санаториум? Разговорили се и жената се оплакала, че била да си лекува нервите, защото мъжът й изневерявал. И онзи мъж казал, че бил на санаториум за същото. И от дума на дума решили да им "отмъстят"...
Не коментирам. Май не се и засмивам, защото вицът е доста стар. Жената се оказва доста "отмъстителна" и предлага да повторят.
Излизаме от басейна. По дяволите! Забравила съм си шампоана! Бърз душ и се обличам. Лелката минава между краката на голите жени с парцала за под и подробно ни разяснява как било признак на култура да излезем от басейна, без да капем по пода й.
Навън все така вали. И кафето ми се отщя. Бисер обаче държи на ритуала. Този път отиваме в Макдоналдс за едно здраво хапване. Не аз. Той. Сега вече си говорим за театър, макар че разговорът пак се плъзва към стриптийз. По повод на "Ромео и Жулиета" в театър "София". И на "Страхотни момчета" в "Младежкия".
- Значи, ти не обичаш да гледаш стриптийз? - пита ме той.
И се сещам за порнофилмите.
- Защо? Обичам. Но в тетъра тези неща могат да бъдат загатнати, без голотии. А те ги пробутват, за да си напълнят салоните. Една страхотна пиеса, която гледах напоследък - "Как се научих да кормувам". Е, как веднага ни стана ясно, че чичото е педофилствал с племенницата си, без при това актьорите да се съблекат и дори без да се докосват!
- Но гледала ли си стриптийз? - настоява Бисер.
- Не.
- Трябва, някой път да те заведа!
Минавам към темата "кино". След това - към любимата му тема - "компютърни игри". Обзема ме досада. Душата ми вече е изхвръкнала навън и бърза под проливния дъжд.