Тази лятна събота си е като къснозимна. Дъждът вали яростно и поройно. Мокро ми е. Краката ми са нагазили до глезени. Чадърът не може да ме спаси, защото струите бият косо, от вятъра. Цветовете са се измили. Дори дърветата са сиви, а би трябвало да са зелени, нали?
- Ало, Биска, ще ходим ли на плуване?
- Чудесна идея! Само че малко ще закъснея. Един и половина добре ли е?
- Екстра!
Това с плуването си е една традиция, която сме установили с него от няколко месеца. В събота, в един отиваме да поплуваме. Аз, на дърти години! И той, с едно десетилетие по-млад.
Дъждът е прогонил обичайните съботни посетители в басейна. Супер! Особено ги мразя тези, дето плуват като Бай Ганьо в банята! Все ще ме нагълтат с вода!
Понякога се засичаме и с една парализирана. Тя идва до ръба на басейна с инвалидната количка и мъчително се претъркулва във водата. Плуването й е странно. Извръща се като трупче ту наляво, ту на дясно. Краката, естествено, не се движат. Но, браво на нея, плува! Всъщност, никога не с ...