6 мин за четене
С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук.
Ако прескочиш.
Та, засега бяхме прескочили.
Само двама можеха да стават. Другите лежаха и най-много да направят опит, от време на време да се по наместят. Прошумолява вестник, мерне се сестра и отново тишина. Оживление настъпваше сутрин и вечер, кога минаваха докторите и в приемните дни, кога нахлуваха близките.
Стаята беше заредена с нови клиенти почти изведнъж.
Предишните били изписани предсрочно, че интензивното се препълнило.
Не се познавахме.
Мълчанието тегнеше. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация