14 авг. 2009 г., 09:47

Мома си Змейот люби 

  Проза » Юмористическая
1102 0 13

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

2 мин за четене
Мома си Змейот люби
Тръгнала мома Змейот да си дири. Колко е тя мома, толкоз змейове има, ма нейсе. Върви мома, върви, и думи тежи реди:
Ой те тебе, Горянино,
Горянино, йощ’, Землянино.
Що се в шубраците криеш,
та да плашиш гаргите виеш?
Я се в небето надигай,
па за мен спусни се и зимай,
щеш ли ме цела, щеш ли сал’ тело,
къде е за мъж загорело...
Мина се що се мина, нещо в шубрака зашумка и моминото сърце подскача от радост. „Змейот!” – вика си тя. Да, ама да-да – нищо и никакъв си вук. Зъби у устата нема, а лигата му се влачи чак до земи.
- У бре, вук дърти, да те Господ убие! Що си ми се облещил, гаче ли нещо ше сториш? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весислава Савова Все права защищены

Предложения
: ??:??