По сухия път се движеха един след друг два автомобила. Първият беше сив опел, на около двайсет години, запазен, бавен и прашен. Прахът и димът, които произвеждаше, полепваха върху предното стъкло на форда след него; и той беше запазен и грижовно мумифициран, ала годините му май бяха повечко, за да бръмчи така наперено.
Отбиха вдясно по едно отклонение, което съвсем намали скоростта им. На табелата пишеше, че манастирът е на три километра. Някога е имало асфалт, но дъждовете и снеговете отдавна бяха издълбали черни и сиви деруги, на места пътят водеше направо в канавките, защото сякаш земята се беше изместила, за да заличи нещо.
– Къде ли сме тръгнали? – ядоса се шофьорът на форда. – Глупава идея беше.
– Стига си мърморил – скастри го жена му. Тя седеше до него и гледаше вдъхновено през прозореца. – Виж само каква гледка!
Пред тях в подножието на ниската планина имаше стръмно и добре очертано дере, от низините на което като по чудо се издигаха високи и стройни борове, ели и смърчове – щ ...