Смъртта и болестта. Може би не непременно ръка за ръка, но поне второто е, което често води до първото. Глупостта, несъобразителността, наивността и омразата... Както казват хората - "Дяволът си няма друга работа."
Един ден дядо беше застанал на мивката през къщата да измие калта от краката си. Крака, които 70 години не са виждали почивка, но това е тяхното тегло. Седях зад него и го гледах с каква мъка ги вдига, за да ги сложи под струята на чешмата. Петна разкриваха бледи и по-тъмни части от кожата. Всичко погледнато от този ъгъл беше толкова нереално, някак плашещо. Как в един момент човек се чувства жизнен и млад, а в следващия е вече със смъкната, провиснала кожа, болки в кръста и гърба (и то да беше само там)... Колко относително понятие всъщност е времето - животът е миг от вечността или както обича да казва един много скъп за мен човек - "Животът е просто една разходка около гроба."
Седях си аз на стола и гледах тази сцена с равнодушие, но вътре в мен нещо крещеше и искаше да и ...