16 июн. 2018 г., 18:31

Моята Самота 

  Проза » Другие
767 0 3
Моята Самота
Моята госпожица, моята Самота,
отдавана е при мен, тя ми е съдба.
Вървим е заедно,заедно в живота,
един до друг, прегърнати, ръка за ръка..
Понякога изчезва някак изведнъж,
тъй както появи се като летен дъжд.
Отиват си заедно със своята сестра,
а нейната голяма сестра се казва Тъга.
Прогонва ги понякога тях Любовта,
макар за кратко но ще царува Тя!
Минава време и оказва се само илюзия, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Все права защищены

Предложения
: ??:??