16 jun 2018, 18:31

Моята Самота 

  Prosa » Otros
719 0 3

           Моята Самота

 

Моята госпожица, моята Самота,

отдавана е при мен, тя ми е съдба.

Вървим е заедно,заедно в живота,

един до друг, прегърнати, ръка за ръка..

 

Понякога изчезва някак изведнъж,

тъй както появи се като летен дъжд.

Отиват си заедно със своята сестра,

а нейната голяма сестра се казва Тъга.

 

Прогонва ги понякога тях Любовта,

макар за кратко но ще царува Тя!

Минава време и оказва се само илюзия,

и те се връщат заедно както някога!

 

С мен си пак моя мила, госпожица Самота,

заедно сме отдавна, сякаш си моя сестра.

Не ме оставаш сам никога,ти само ме разбра,

вървим заедно, аз ти и моята Съдба!

 

Недей, върви си вече, моя Самота,

моето сърце отдавна чака Любовта!

Тази тръпнещата, истинската, просто Тя,

остави ни с нея, с мечтата ми, и после пак ела!

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??