Музиката... от преди една година. Отново звучи.
Толкова нежно и пак толкова красиво. А аз отново
изправена пред себе си. Отново копнеейки за нещо
безумно. Моята крепост. Моят дом. Той пази моята
тайна. Отново сълзите се стичат по лицето ми, а
то безпомощно ги изпива. Хладина за миг гали
тялото ми. Тъмнината отново е така безпощадна.
Хиляди въпроси, на които днес не търся отговор.
Загубих. Кошницата, пълна с цветя, я няма. Няма
я красотата им. Няма го дори изкуствения аромат,
плод на въображението ми. Пред мен стои същата
гледка, но аз съм загубила. Толкова много. А може ...