16 дек. 2015 г., 09:46

Мъртъв 

  Проза » Рассказы
891 1 0
1 мин за четене
Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше.
Изведнъж приказката ми свърши. Тя си отиде. Напусна ме и заживя с друг. Беше ѝ омръзнало да бъде сама по празниците, докато аз играя прилежен съпруг. Рекох си шега е. Почаках с надеждата, да се върне. Но, не!
Минаха ден, два... На третия ден хукнах да я търся. Цял ден обикалях улиците и се взирах в женските лица. Нямаше я. Накрая се уморих, стана ми тъжно, после лъхна хлад. Уплаших се и влязох в един храм на Бакхус да се постопля. Дарих му половината си месечна заплата. Горещо го помолих да ми я върне. Не си спомням Бакхус дали ми обеща?
Но помня, че на другата заран се събудих в отрезвителя. Разплаках се. И от тогава все така, сещах ли се за нея, сълзи потичаха по бузите ми.
Сутрин ходех на работа, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свободей Огражденец Все права защищены

Предложения
: ??:??