На дъното
Чета разкази, опитвам се да ги разбера, да намеря мъдрост, която да приложа в собствения си живот. Чета... чета много разкази - за живота, за любовта, за хората, за чувставата им, за взаимоотношенията им... Чета и търся мъдростта, търся смисъла... Чета... търся... мисля...
И сякаш животът ми го няма. Сякаш аз вече не живея, а чета. Сякаш животът ми не е живот, а разказ. Сякаш не живея аз, а героят на някоя книга. Един ден затворих наполовина прочетената книга, защото не исках да чета и да търся поуката, която да важи и за мен, и за моя разказ, и за моя живот. Затворих книгата и реших, че не трябва да се страхувам да спра да чета и да започна да живея. Реших, че животът ми не е в някой роман, нито пък в някоя драма или в трагедия. Узнах, че не някой талантлив и амбициозен писател пише моя разказ, а аз самата. Разбрах, че мъдростта, опитът и поуките са НЕ в дебелите книги - те са вътре в мен, не в моята книга с разкази, а в моя реален живот.
Гмурнах се в океана на живота без да ...