Не, този път нямам никакво намерение да оставам на  разстояние от обявената конкурсна тема.  Липсва ми възможността да гласувам за любимия си разказ. Толкова ми липсва, че сънувах вечери наред всички разкази филмирани. То градини, то цветове, то герои, то тоалети, че ги обличах, събличах, назначавах дизайнери и градинари. С две думи голямо сънуване падна. Малко с огньовете ми беше трудно, че държах телефона си всяка нощ на сантиметри до мен, готова да позвъня на 112, стаила страх в  душата си, че може да не ме вземат сериозно, като взема да разправям, че нестинарски огньове са причина за разгорелите се пожари, но както и да е, преживях и това сънуване.

      Сега обаче темата много ме заинтригува – „ На една лъжа разстояние”. Чудя се да приближа ли някого на една лъжа разстояние, като го излъжа или да го отдалеча и кой да е този някой, а и на какъв курс трябва да се запиша, за да стана изпечена лъжкиня. Започнах да преравям тефтера с адресите на всичките си познати, непознати, приятели и врагове.  Спрях се първо на приятелките,  с които пазаруваме в  МОЛ-а и се отказах от тях на секундата. Та аз всеки ден  ги баламосвам, че там, от където съм си купила последните тоалети и обувчици няма нищо интересно и е много скъпо,  да не вземат да открият някой по-голям бутиков шедьовър от мен и да ме засенчат, но нито едната, нито другата, нито третата стоят на една лъжа разстояние от мен. Напротив, все под ръка ме държат. Реших да се спра на някой познат тогава. Например съседката от горния етаж. Така и не скъсихме това разстояние с нея и си помислих, ако взема и я излъжа, че  кучето и не лае, а пее по късна доба и ми действа приспивно или, че звукът на прахосмукачката,  пусната след два,  е толкова приятен, плътен и ми напомня италианска песен, която  освен приспиващо ми действа и мечтателно, а аз умирам от желание да мечтая след  два, защото се нахъсвам на следващия ден да сбъдна мечтите си… което всъщност е до някъде вярно, защото толкова ми се иска на сутринта да чуя по новините, че са намерили съседката ми удушена точно в два и тридесет през нощта, прегърнала прахосмукачката в последното си издихание. Но и това отпадна, защото представете си, че взема и я отдалеча  на една лъжа разстояние и току виж тръгнала на фитнес, да заяква, за да тупа тежките си килими върху прането ми. Отпаднаха и познатите. Взех да ровя за адресите на непознатите, но си останах само с това, защото като се замислих, че трябва първо да се запозная с тях, за да ги излъжа, то времето ми ще мине само за запознанства и няма да имам никакво за пазаруване, а за писане по  конкурсна тема да не говорим. Останаха враговете. Тях пък какво да ги правя? Ако взема да ги приближа на лъжа разстояние, толкова им трябва, да ми забият нож в гърба, ако пък ги отдалеча, ще вземат да се въоръжават за да ме гръмнат от разстояние. Я по-добре да си стоят в безтегловно състояние. Отпаднаха и те. И кой остана? Кой? Кой ли? Ами да, остана само мъжът ми. Той не се вписва нито в групата на едните, нито другите. Просто ми е мъж.

      То това добре, но сега трябва да измисля на какъв курс да отида, за да се науча да лъжа истинно и в следващия момент закипява една трескава мисъл в главата ми.  Ако се запиша на курс по изобразително изкуство може би ще мога да го излъжа, че природата е изваяла образа му толкова чаровен, че дъхът ми спира само като сложи ключовете в ключалката на вратата и  тръпна в очакване да го гледам, гледам, изпивам с поглед и по този начин  той да пристъпва, пристъпва към мен… А, не! Така рискувам разстоянието да се скъси повече от една лъжа, а трябва да спазя всички сантиметри и параметри на зададената тема. Дали пък да не се запиша на някой литературен курс, да се науча да  рецитирам стихове изразително, пък знае ли човек,  няма ли и да ги пропиша… Започнах да си представям как вечер, като се прибере гладен, жаден и уморен, вместо да  сервирам и отсервирам (и без това нито едното, нито другото е заложено в същността ми), започвам да  рецитирам любовна лирика, дори и собствена, като тази например:

Звезда си ти, звезда във моя дом.

Е, нищо, стъпваш малко като слон,

но мога и това да преживея,

щом заплатата ти да похарча аз умея.

         А, не! Мама ми е казвала, че когато вечер един мъж се върне уморен и гладен, а на жената  от пазаруване не и е останало време да се погрижи за вечерята, по-добре да си замълчи,  да пусне телевизора на спортния канал, да тикне с цялото си благоразположение дистанционното  в ръката му.  Иначе рискът от нарушаване на разстоянието на повече или по-малко от една лъжа е много голям.  Макар че моето стихотворение си е доста реалистично.

        Няма да стане с курс май, няма. То как се става така изпечен лъжец – трудна работа. В един момент обаче, само докато думата  лъжец ми мина през ума, се сетих за небезизвестното предаване „Феномени” . Там феноменално лъжат, драги читатели. Започнах трескаво да го следя, дори се обаждах още по-трескаво на посочените телефони, за да се уверя, че лъжите са наистина феноменални. Накрая се уверих, щото нито  дизайнерската марка на тоалетите ми познаха, нито на обувките, затова пък, че си падам по истински диаманти, а не по някаква си камъни, било те и Сваровски, въобще пък не познаха. Да, но после сметката за телефона… Изтръпнах като я видях. Ами сега? Ха, де! Иди разправяй на мъжа си защо е такава, че чакай да повярва на истината.  Да, обаче трябва да я платя. И как да измисля начин това да стане безболезнено за мен.  Предполагам вече сте разбрали за трескавата ми мисъл и още по трескавото ми измисляне за справяне със  ситуации тип „ природни бедствия”, като готвенето например…

       В крайна сметка измислям. Маскирам се като крадец -  черни дрехи, черна шапка, черни очила, черни кожени ръкавици (от естествена кожа разбира се) , черни ботуши (за кожата няма да споменавам, нито за марката), изчаквам съседката да  утихне и мъжът ми да започне да похърква някъде към  четири сутринта, пребърквам джобовете за дебитната му, кредитната и всички други видове карти, вземам ги, инкогнито отивам до близкия банкомат, тегля необходимата сума, връщам се, обличам си дизайнерската нощница и ни лук яла, ни лук мирисала, заспивам на рамото на мъжа си доволна. На сутринта плащам  телефонната си сметка. Вечерта мъжът ми се връща посърнал, изнервен, ядосан и от вратата започва кръстосан разпит и преравяне на гардероба ми за нови  тоалети и обувки, насочва се и към кутията ми за бижута, но нищо… Аз мълча, ни на курс по изобразително изкуство ходила, ни на литературен курс и чакам да излее тирадата си, търпеливо чакам, нищо че по природа съм нетърпелива. Като свърши всичко, посочвам разковничето за липсата на пари от картите му и то е… секретарката му, която има очи с цвят незабравки, толкова омайващи и омагьосващи, че е твърде възможно заради тях в момент на умора  на работното си място, която го е довела до несвяст, да е промълвил  пин кодовете на картите си и после пиейки топлия чай, който му е поднесла, така да се е разнежил, че да е пропуснал отсъствието и, от което най-вероятно се е възползвала, да прибяга до близкия банкомат, за да източи паричните му средства. При което мъжът ми само се изчерви и нищо не каза.  Знаех си аз, че красивите очи на секретарката му ще свършат цялата работа и аз ще успея да се справя и с тази ситуация. На всичкото отгоре, лъжата ми така  му подейства, че параметрите на разстоянието между него и мен  станаха такива, че въдвориха пълна хармония в дома ни. Аз готвех от време  на време. Той  се прибираше на време от страх някой да не го обере, нито изморен, нито толкова гладен. На всичкото отгоре тази моя феноменална лъжа  ме насочи към участие в предаването „Феномени”, където имах цял час ефирно време, в което  записвах рождени дати и семейно положение на импулсните си събеседници и провеждах различни видове феноменални ритуали. Ритуал за маникюр, педикюр, гримиране,  пробване на тоалети, подбиране на аксесоари и  така нататък.  При което импулсната ми женска аудитория нарастваше неимоверно, а желанията за самоубийства сред жените спадаше също толкова неимоверно, тъй като  повтаряйки ритуалите ежедневно не им оставаше време да мислят за друго, освен за следващия ритуал.

      Така че, драги читателки, мога да споделя с вас, че няма нищо по-хубаво да се спазват параметрите на  „ една лъжа разстояние” в семейството.

      А вие драги читатели, много ви моля, обърнете внимание на това, което може да сътвори една конкурсна тема и бъдете доволни, че жените ви нямат никакво време за депресии, навяващи мисъл за самоубийство, повтаряйки феноменалните ми ритуали. А аз  ще се надявам  това да се оцени подобаващо от вашата аудитория.