Не, този път нямам никакво намерение да оставам на разстояние от обявената конкурсна тема. Липсва ми възможността да гласувам за любимия си разказ. Толкова ми липсва, че сънувах вечери наред всички разкази филмирани. То градини, то цветове, то герои, то тоалети, че ги обличах, събличах, назначавах дизайнери и градинари. С две думи голямо сънуване падна. Малко с огньовете ми беше трудно, че държах телефона си всяка нощ на сантиметри до мен, готова да позвъня на 112, стаила страх в душата си, че може да не ме вземат сериозно, като взема да разправям, че нестинарски огньове са причина за разгорелите се пожари, но както и да е, преживях и това сънуване.
Сега обаче темата много ме заинтригува – „ На една лъжа разстояние”. Чудя се да приближа ли някого на една лъжа разстояние, като го излъжа или да го отдалеча и кой да е този някой, а и на какъв курс трябва да се запиша, за да стана изпечена лъжкиня. Започнах да преравям тефтера с адресите на всичките си познати, непознати, приятели и врагов ...