"Над живия мълчанието бдя,

над мъртвия творете съдът божи.

(П.П. Славейков, "Секирата на истината")

Вчера беше един хубав ден на траур. Ден, в който звучеше тиха, скръбна, приятна музика. Природата и тя със нас скърбеше - навред в страната дъжд и сняг валеше. Прощавахме се с Жельо Желев. "Първият демократично избран президент ..." най-големият демократ ... най ... най ... най ...

И същевременно в една трета от България положението беше бедствено. Реките прииждаха, къщите се наводняваха, хора се давеха. И ако и в бедстващите  райони някой случайно се е сетил за траура, сигурно си е помислил: "Какво нещо: и президентството му беше бедствие, и при погребението му  пак  бедствие".

Защото Жельо Желев не оправда надеждите на хората. Той беше просто един измамник.  Обещаваше да се спре разграбването на държавата, а премахна всички препятствия пред този грабеж! Говореше за изкореняване на корупцията, а я направи норма на поведение, легална и неограничена. Не премахна несправедливостта, а премахна всички пречки пред всяка несправедливост! Говореше за равнопоставеност на всички, а прокарваше лустрационни закони.

Желев е основният идеолог и виновник за сбъркания ни преход.

И ако някои грешки са били от глупост и невежество, за разорението на българското земеделие само глупост не би била достатъчна - нужна е била и омраза.

А от какво е била породена тази омраза? Мислех, че е от нескритата му омраза към думите "кооперативно” и "кооперация”. Но в последното си, дадено приживе интервю, той разкри и друга причина – това, че на изборите през 1990 година в селата, за разлика от населението на големите градове, са гласували повече за БСП, а не за СДС. Ега ти демократа!

Съжалявал ли за нещо? Съжалявал единствено и най-много за това: че не са поставили БСП извън закона! Че не са я забранили. Ега ти демократа! Може ли демократ да иска забрана на комунистическата партия, и да смята това, че докато е бил на власт не я е забранил, за най-голям пропуск в живота си? Аз не зная за какви митове говори Желев в последната си книга, не съм я чел, но това, че Жельо Желев и бил демократ, е един от митовете.

И още един мит - че Жельо Желев има най-голяма заслуга за това, че преходът ни е бил безкръвен. Защото това дали преходът ще бъде безкръвен или окървавен, не зависи от опозицията - зависи от тези, които държат властта. И заслугата преходът да бъде безкръвен, е на БКП. Тя сдаде властта без кръвопролитие. А най-голяма лична заслуга има генерал Атанас Семерджиев. Защото поводи да се окървавят протестите имаше много – и един от тях например беше подпалването на Партийния дом.

Да, Желев е от създателите на СДС – едно сдружение за овладяване на властта и обогатяване чрез нея. Напразно Жельо Желев твърдеше, че не това е била целта им - както се казва, "по делата им ще ги познаете". А делата им точно това показаха.

Но не е мит това, че Жельо Желев пусна криминалните престъпници от затворите -пуснали ги били комунистите. Но ние помним какви знамена – сини – развяваха криминалните престъпници (политически затворници нямаше) от покривите на затворите, и как от митингите на СДС крещяха те незабавно да бъдат освободени.За да се влеят и те в митингите на СДС и да бият всеки, който не подскача – защото “кой не скача е червен”.

И последва невиждан дотогава скок на престъпността. А как президентът се бореше с нея?

Със престъпността се бори

Жельо, като им говори:

- Братчета рецидивисти,

не бъдете терористи!

Аз ви пуснах от затвора,

за да ви направя хора.

Благодарници бъдете -

престанете да крадете!

Но крадците не разбират -

бият, грабят, рекетират …

Да, Жельо Желев беше първият демократично избран президент. И какво стана?

Пчела ожили президента.

- Какво последва инцидента?

- Уволни двама генерали,

че недостатъчно са бдяли

и полета й не видяли.

И произведе трима нови  -

да бдят с войските си, готови,

ако пчеличка се покаже,

във полет още да се смаже...

С такива неща започна президентстването му. С чистки.

С уволнението на професионалистите и назначаването на тяхно място на случайни, неподготвени хора, които най-често хал хабер си нямаха от секторите, за управляващи на които бяха назначавани. Той положи началото на калинките и калинчовците в икономиката, в армията и политиката. Поне в армията беше така - и за министри на отбраната, и за генерали се назначаваха и произвеждаха хора, които

за тези длъжности ни образование, ни стаж, нито опит имаха.

И тръгна с личната дружина

на обиколки по чужбина,

а пък народа си остави

в инфлацията да се дави.

С "личната си дружина", с един огромен антураж, тръгна на турне в страните от Латинска Америка. Защо за там - сигурно за да изучават и приложат и в България методите на неолиберализма за съсипване на държавата.

Жельо Желев бил най-успешният президент? Още един мит. Успешен за кого - за себе си и своя антураж, или за западните си наставници, или за народа?

Ако има президент;

същевременно, в страната,

има някакъв Маймуняк,

който банда си събира,

бие, граби, рекетира,

нагло всекиго обира,

и ако това се знае,

ала президентът трае -

туй нима е президент?

И това също за неговото президентство е написано. Такъв президент ни беше той!

За жалост не само той - и премиери, и главни прокурори, и МВР - всички си затваряха очите. А главното страдащо лице, както винаги, бяха обикновените хора, народът.

Все без корист, без изгода там закриляли народа -

от една страна - със палки, а от другата - с бухалки.

Особено тези с бухалките много се стараеха! По времето на Жельо се пръкнаха, разрастнаха се и добиха сила силовите структури. Те рекетираха, насилствено застраховаха и събираха данък от всичко живо - и от дребните търговци по пазарите, и от по-големите фирми. Данък спокойствие.

- А полицията, тази

дето уж ще бди над нази?

- Тя пред парламента пази

лидери и депутати.

И стачкува за заплати.

Няколко думи и за съветниците му. И на Желев, както и на цялото СДС, бяха осигурени съветници от САЩ и запада. Съветници му бяха и българи, завършили университети в САЩ, и специално завърнали се оттам, за да го съветват. Но съветниците съветват за себе си. За своите интереси и за интересите на страните, които са ги изпратили. А Жельо Желев така се придържаше и следваше съветите им, както само чужд агент би го правил.

Имало една държава

с жаба да я управлява.

Със съветници - отбрани

дилетанти и профани.

Всичко честно - опетнили,

всичко свято - омърсили,

всичко здраво - разрушили,

всичко общо - присвоили.

Скоро царството богато

се превърнало във блато.

Тъй е който позволява

жаба да го управлява!

По времето на Жельо Желев социалистическият морал беше отречен. А с какъв морал беше заменен? Цели съсловия се корумпираха. Митничари, полицаи, лекари, учители, свещеници, адвокати, прокурори, съдии  … - всички.

Жельо се оплаква: аз съм ви глава,

но по конституция съм без права.

Все по-мръсно става, но какво да сторя:

друго право нямам - само да говоря!

Тъй ли е, не е ли – да твърдя не смея.

Но и прав да бъде, нас какво ни грее –

фирмите-фантоми нагло ни обират,

циганските банди ни тероризират.

Наистина и сега си е така, но те оттогава бяха поставени основите.

А защо президентът нищо не можеше да направи - защото бяхме парламентарна, а не президентска република. И кой е най-големият виновник за това – пак Жельо Желев. Защото когато се приемаше законът, президентските функции се изпълняваха от човек от БСП. И за да ограничат пълномощията му,  Великото народно събрание обяви България за парламентарна република. И това стана с решаващото настояване на СДС, респективно на Жельо Желев. Каква недалновидност!

След това, когато сам той стана президент, Жельо изведнъж разбра колко неефективна форма на управление е парламентарната република.  Сбъркан е моделът на управление – казваше той. Вместо парламентарна, нужна ни е президентска република.

Много прав е президентът

непрестанно да твърди,

че държавното устройство

трябва да се промени.

Но когато сам седеше

във Великото събрание,

там обратното твърдеше

на сегашното си знание.

Бил е умен оня ходжа,

който някога е писал:

"Българинът го спохожда

все отзад добрата мисъл."

Да, без съмнение без Жельо Желев съдбата на прехода в България щеше да бъде друга. Като по-зле не би могла да бъде..

В морето от алчни, безскрупулни и корумпирани политици, особено тези от СДС,  неговата скромност, лична честност и почтеност впечатляваха. На техния фон той беше като бяла врана. И затова те го отлюспиха.

Трите дяволски дузини,

депутати тъмносини,

стигнаха до прецедента

да отлюспят президента.

Те, ако им падне сгода,

ще отлюспят и народа.

Гледа ги с усмивка блага,

вицепрезидентът Блага!

Милата тя! И тя не издържа на изпитанията на времето. И тя се обърка, обърна се срещу него. Но вместо да опетни неговото име, опетни  своето.

Някога, в началото на промените, и аз бях голям фен на Жельо Желев. Неговата книга "Фашизмът" ми отвори очите, сякаш перде падна пред погледа ми.

Помня, че при първия демократичен избор на президент, няколко кандидатури бяха отхвърлени. Никой не успяваше да събере достатъчно гласове. Но когато за президент беше предложен и Жельо Желев, възкликнах: "Край, избраха го! Никой няма да посмее и не може да каже нищо против него!"

Но днес съм много разочарован. И то не само от това, за което досега написах.

Аз мислех за него че е смел, честен и принципен човек. И очаквах да вземе отношение и по Украинската криза. И с целия си авторитет да заяви, че както на народа на Македония, и както по-късно на народа на Косово, така и днес на населението на Крим, на Донбас и Луганск трябва да се признае правото на самоопределение. И с това да се сложи край на тази война.

Но по тези въпроси Ж.Ж., уви, не намери смелост или не намери за нужно да се изкаже.

Лека му пръст!