От баба ми съм научила доста неща от живота. Въпреки, че беше доста консервативна , все пак винаги отговаряше на всички мои въпроси. Веднъж, поглеждайки към старата снимка окачана над леглото, я попитах:
- Бабо, ти си била много красива жена, но дядо не толкова... а защо се омъжи за него ? - тя се засмя и ми каза:
- Моето момиче, дядо ти беше много специален. Не беше красив, но за мен беше най-добрия. Винаги имаше време за мен и ме уважаваше. Благодареше ми за всяко нещо, което правех - без да беше нужно да го прави. Всяка събота, без нито веднъж да забрави ме водеше за ръка на сладкарница. Хващах го под ръка и вървях уверена и с усмивка, бях най-щастливата жена.
Много пъти съм се замисляла над нейните думи. За жалост, тя вече не е между живите, но аз си спомням всеки разговор с нея. Сега през 2019 г. се оглеждам наоколо и се питам: „След 20-30 години, колко от тези младежи/ двойки/ ще остареят заедно? Колко ще съумеят да запазят брака си? Ох, да! Те нямат брак – сега не е модерно!”
Вр ...