От баба ми съм научила доста неща от живота. Въпреки, че беше доста консервативна , все пак винаги отговаряше на всички мои въпроси. Веднъж, поглеждайки към старата снимка окачана над леглото, я попитах:

• - Бабо, ти си била много красива жена, но дядо не толкова... а защо се омъжи за него ? - тя се засмя и ми каза:

• - Моето момиче, дядо ти беше много специален. Не беше красив, но за мен беше най-добрия. Винаги имаше време за мен и ме уважаваше. Благодареше ми за всяко нещо, което правех - без да беше нужно да го прави. Всяка събота, без нито веднъж да забрави ме водеше за ръка на сладкарница. Хващах го под ръка и вървях уверена и с усмивка, бях най-щастливата жена.

Много пъти съм се замисляла над нейните думи. За жалост, тя вече не е между живите, но аз си спомням всеки разговор с нея. Сега през 2019 г. се оглеждам наоколо и се питам: „След 20-30 години, колко от тези младежи/ двойки/ ще остареят заедно? Колко ще съумеят да запазят брака си? Ох, да! Те нямат брак – сега не е модерно!”

Времената се менят, приоритетите също. Сега не е модерна любовта, да си влюбен е слабост и недостатък. Трябва да бъдеш като всички и да гледаш изгодата в една връзка. Иначе е почти сигурно, че ще те смятат за глупачка, която не знае как да използва.

А като се огледаш... Почти всички жени изглеждат еднакво. Понякога се чудя дори как ги различават. Естествено има и изключения, слава Богу. Но цялостната картинка е такава – еднакви джуки, едни и същи носове ( все по-изтънени тип Майкъл Джексън), еднакви гърди – като футболни топки. А веждите са като на хайдутин. А смешното е, че се наричат и естествени. А мъжете ги наричат поддържани.

Какво им беше по-рано на жените? Когато, красива и поддържана жена беше тази, с прическа, с токчета, с лек грим и парфюм.

А мъжете… Делят се на два вида, отново с малки изключения .

Първия вид – тези, които се гласят повече и от жените. Суетни, наконтени, с оскубани вежди и обръснати крака. И това било мъж!? Не може и крушка да завие. Обикновено този вид си падат по същия пол, така че за нас жените остава втория вид.

Той е типичния БАЙ ГАНЬО. Той разбира от всичко, по това ще го познаете. От политика, футбол, коли – абе всичко. По пътя от дивана към спалнята разправя как, ако стане политик ще оправи държавата. Обикновено е с много капризен и изисква много от жената до него. Едно такова впечатление ми направи мъж, на около четиридесет години, с голям тумбак, показващ се под анцуга, рошав, брадясал, който казваше:

• Аз изисквам от жена ми да се поддържа, нищо че имаме деца и да не напълнява, че мразя дебелите. Да се гласи, да е винаги с рокли, прическа и грим, тъй кат я изведа да ме гледат всички.

Питам се този мъж, поглеждал ли се е изобщо в огледалото? То големи изисквания, а той запуснат, дебел и пр.

Или друг, малко по-млад:

• Аз не аресвам кифлите, ама си хващам такава, за да видят, че моа да си я позволя. Те искат мноу пари, ама с такава се вижда, че съм баровец.

Та се питам какво стана с обикновените мъж и жена?… Мъжът, който е кавалер, а не курвар. Жената, която е дама, а не курва.

И какви съвети ще дадат те на техните внуци?