На море в космоса 1,2,3

                                      -1-

         Прибирам се вкъщи с аеромобила си и влизам в спалнята. Жена ми пак е строена пред 3D огледалото и ползва новата си придобивка "Преливаща козметика". Капна една капка в окото си и от закръглена, сладичка блондинка се превърна в строга брюнетка, даскалица.

А бе, не мога да ги разбера, тия жени!!! Как желаят да търпят такива изтезания, за да се правят на нещо, което не са?!

Но въпреки всичко на мен ми е някак ведро на душата и ми се пътува в Космоса на море. Бях видял една реклама на плуващ билборд, за почивка на море в далечна дестинация. Планета от съзвездието " Пегас", която е само огромен океан и един тропичен остров.

- А, ти си се прибрал, мъжленцето ми! Гледай сега, какво ще ти покажа!

Тя капна пак капка в окото си. По намръщи се, после леко изохка и се превърна в нещо много странно. Мацка с зелени коси, перфектно тяло с три гърди и стана с лилави очи.

Позамислих се, дали три гърди не и идват малко повече, но нали съм галантен и казвам:

- Прекрасна си, Астероидчето ми! Остани така до довечера.

Въпреки, че ми беше ясно, че докато не изцеди тоя "Преливащ боклук" няма да спре.

- Звездичке моя, искаш ли да отидем на море в съзвездието "Пегас"?

- Ми, тооо... Таам... Не е ли, много евтино?

- Не е, Звездното ми сияние, даже е бая скъпо!!!

- Щом е скъпо... Добре!!! Кога ще тръгваме?

- Сега, многоцицестата ми Красавица.

- Ооо, чакай ще извикам домашния робот.

И изкрещя със 120 децибела, въпреки, че робота имаше сензори и за ултразвукови вълни:

- Зигииии !!! Веднага опаковай комплект багаж 37 R!

Нещастната машина се хвърли трескаво с четири ръце да прибере всички глупости.

След 15 минути, Зиги проскърцвайки, носеше багаж, около триста кила, а ние търсехме нашата совалка на аеродрума.

Жена ми беше със сребриста коса, много дълги бедра и набъбнали, сочни, розови устни.

Открихме совалката и мойта хубавица ми съобщава:

- Ми, тааа бракма е много малка!!! Толкова ли сме закъсали, че не можем да си вземем нещо такова.

И тя ми сочи с глава един транспортен кораб за руда.

- Сияние прелестно, това е за превозване на камъни.

- Ааа... Но е голямо!

Качихме се и полетяхме към дестинацията. Няма да ви описвам, как протече пътуването, защото е много банално... Няколко метеоритни атаки, на няколко пъти да се отклоним в "черни дупки", но най- хубавото бе, че в безтегловност тази " Преливаща помия" превърна жена ми в мълчалива "Горгона". На главата и се гърчеха купчина змии и тя само пляскаше с ръце по бедрата си и ме гледаше с умолителен поглед.

- Нищо миличко, като кацнем ще проговориш. Пък и тия змии много ти отиват!

                                     -2-

По високоговорителя се чу:

" Наближаваме планета В-61 от съзвездието "Пегас".

На илюминатора се виждаше едно прелестно смарагдово топче, което наедря и последва другата информация от бордовия компютър.

" Моля затегнете коланите след три минути влизаме в орбитата на планетата."

Чу се боботене, шум и после змиите на главата на жена ми се плюснаха, като сополи по лицето и.

Тя веднага си накапа от бъркочта и се превърна в нормална средностатистическа дама.

- Ох, миличко!!! Такава мъка не съм изживявала... Толкова часове и дума не мога да си разменя с теб.

Викам си мислено:

" Благодаря ти, Боже, че си накарал тази компания за козметика, да създадат "Преливащата гадост"!!!"

Капакът на совалката се отвори и пред нас имаше гледка от Рая. Навсякъде море и остров с огромни папрати и палми. Множество също твърде големи пеперуди и цветя, които приличаха на кремове с дълги близалца.

Моята красавица излезе и каза:

- Ти сигурен ли си, че няма комари тука?! Щото, кат гледам тия размери на пеперудите, си представям, какви ще са комарите!

- Спокойно, Ангелче в брошурата пише, че няма комари, но има медузи и други някакви животинки в морето... Обаче не били много страшни.

След няколко минути, докато със Зиги се борехме да пренесем багажа на плажа. Милото ми създание вече беше по бански и плуваше във водата.

- Внимавай, Съкровище! Нека първо пуснем скенера, за да видим, дали няма животинки.

Пръхтейки, жена ми се провикна:

- Не се бой! Водата е много прозрачна и виждам всичко.

Докато каже това, изведнъж изпищя и изчезна под вълничките.

Зиги най-самоотвержено се хвърли в морето и бълбукайки под водата се насочи към мястото, където изчезна моята женичка. След минута над повърхността излезе нещо и щях да припадна...

Моята единствена, най-прелестна, чудесна и незаменима жена беше с две глави, като и двете крещяха едно и също, но удвоено:

- А бе, Идиот!!! Размърдай си задника не виждаш ли, че умирам!!!

Е, вече я втасах... Досега една глава ми надуваше мойта, сега с две сигурно ще оглушея, ще оглупея и ще се побъркам.

Докато извикам с театрален глас "Идвааам, Единствената ми!", Зиги скърцайки излезе на пясъка с жена ми в ръце и съобщи:

- С мен беше до тук! Пълен съм със сол и трябва да се смажа отново! А туй на рамото на госпожата е "Мимикрична медуза", която ще падне след 24 часа сама. Имитира всички предмети, до които се доближи.

Милият полувдървен Зиги, остави жена ми на пясъка и скрибуцайки се отправи към совалката, да се саморемонтира.

И започна кошмарът за мен. Двуглавата не спираше да брътви и всичко се чуваше двойно, като ехо, а и погледа на двете глави се фокусираше някъде встрани, тъй че трудно се разбираше, на кого и за какво говори.

Взех две тапи за уши от багажа. Сложих си ги и тръгнах да разгледам острова.

Не бях минал и пет крачки, като зад мен се разнесе хистеричен писък:

- Олеее, мъжо!!! Тази гадина ми рови в банските!!!

Обръщам се и какво да видя... Едно от огромните кремообразни цветя, беше завряло близалцето си в гащите на жена ми и потрепваше цялото.

Последва тишина и моето прелестно създание се усмихваше блажено.

Зиги се появи на вратата на совалката и извика:

- Господине, веднага скъсайте това цвете, защото е опрашваща гад и ще оплоди жена ви !!!

Метнах се, като стрела и скъсах бялата гад, защото си представих, как женичката ми ражда усмихнати кремове без да спре.

Извадих похотливата цветна твар, а моята Красавица стои тиха и все още усмихната.

- Направи ли ти нещо, Слънчице?!

- Неее... И отново блажената физиономия. После се поотърси и ми се усмихна нормално. Явно не беше оплодена.

- Зиги!

- Да, Господине.

- Грижи се за жена ми! Аз ще отида да разгледам острова.

Навлязох навътре в гората от папрати и след стотина метра стигнах до една полянка. На нея лежеше прелестна, гола мацка, която като ме чу и се изправи.

Ееее... Не мога да опиша такова съвършенство на женско тяло и лице. Горското създание изведнъж запя странни звуци, като тиха песен на птици в гората. Пристъпвах омагьосан към нея.

От устата и се раздаде хриптящ глас:

- Да имаш пет леа ва, Гозине. Ша та обичам до живот!

Чух бягащото скърцане на Зиги зад мен и викане:

- Пазете се... Пазете се!!! "Горска, кръвосмучеща проститутка" ще ви обере до шушка и накрая, ще ви изсмуче кръвта!

Отскочих назад и онова нещо пред мен хукна на четири крака в другата посока.

- Благодаря ти, Зиги! Спаси ме!

- Няма нищо, нали това ми е работата, но аз идвах за друго. Съпругата ви иска да яхне един местен бръмбар и отказва да ме слуша.

Вече започнаха проблемите с Космическата ми почивка.

                                           -3-

Тичайки със Зиги, стигнахме плажа. Там жена ми ближеше превъзбудено с двете си глави рогцата на един гигантски, черен бръмбар, яхнала  го на гърба. От устата му изтичаше зеленикаво жълта течност.

- Миличко, спри да лижеш тоя бръмбар! Не виждаш ли, че животинката повръща?

А Зиги изтърси, без да се замисли:

- Не, Господине. Това не е повръщане, а любовни секрети, които се отделят при превъзбуда.

Идеше ми да го цапна, а женичката ми ме погледна с мътен поглед и съобщи:

- Ей, сигичка, ша дойда и тебе да та облизкам, Съкровище!

Като си представих, как две глави ме близкат и на мен ми се до повръща, любовен секрет.

Отидох и едвам успях да я сваля от бръмбара, а той падна по гръб и почна да рита с крака.

Разбирах го животинчето и аз понякога правя така.

Примъкнахме двуглавата влюбена, която сега започна да хленчи, че иска да папка. Накарах Зиги да и даде от космичните таблетки, компресирана храна, но тя ми каза да си ги завра някъде. Искала пълноценна храна. Попитах моя самоотвержен помощник, дали има на острова ресторант и той ми каза:

- Да, Господине според геомагнитните карти в другия край на острова има ресторант, дори е упоменато, че се ръководи от Българска диаспора на планетата. Ресторантът се казва "Безкрилият Пегас". Ресторант за поезия и добро хранене.

Тази информация малко ме смути, но все пак по-добре поезия, отколкото хлечене на двуглава гладна жена.

Тръгнахме със Зиги и жена ми през гората и нямахме кой-знай, какви неприятности. Само една синьо-зелена, голяма муха, през стотина метра ни спираше, махайки с червено листо и ни повтаряше:

- Е, ко ша праим сега?! Акт или в брой?

Накрая ми писна и и казвам:

- Пиши акт и да се махаш!

А тя ни изгледа с фасетъчните си очи и съобщи:

- Ми, аз не мога да пиша.

Стигнахме до ресторанта. Беше разположен в края на един скалист бряг. Пред него имаше статуя на осакатен Пегас с некадърно изрязани крила.

Влизаме вътре, а там гробна тишина. Появи се келнер и ни посрещна с поклон.

- Най-добре ще е за вас

в този ранен слънчев час,

да си хапнете при нас,

топла супа или квас.

Сгърчи ми се корема, но в не стихотворна форма го питам:

- Какво предлагате за ядене.

- Във менюто погледнете

на картинките се насладете,

и щастливи тука си седнете.

Взех менюто, разгледах го но беше написано на местния език, който представляваше емотикони, които ядат, оригват се и си тупат големите кореми.

Поръчахме си две порции "Пегас на скара", салата " Косите на Поетеса" ( поне така си го преведох от емотиконите) и наливна бира "Потта на Редактора". За десерт бяха две порции " Целувките на Ерато".

Както е нормално за българска диаспора, поръчката не се появи повече от половин час, през което време двуглавата ме побърка с двойно повтаряне на "Гладнааа съъъм!!!" през две минути.

Станах и излязох на терасата, за да изпуша една цигара на спокойствие. Гледам до парапета стои един човек със завряна глава между краката. Стана ми интересно, защо стои така и отидох да го поздравя и питам.

- Здравейте, приятно ми е да се запознаем, Валентин.

- На мен също ми е много приятно, Пламен.

- Извинявайте за неуместния въпрос,, ама защо стоите така?

- Ааа, не се притеснявайте. Това ми е от участие в местния конкурс за проза "Къс разказ". Спечелих първо място, но не знаех, че наградата е удар с бухалка в кръста. Обаче ще се оправя след... А бе и аз не знам, кога.

Видях през прозореца, че жена ми вече буйства на масата и Зиги едва я удържа. Извиних се на Пламен и влязох.

Отидох, нацелувах я по главите и тя кротна.

Продължихме да си седим още двайсет минути.

Изведнъж до мен застана една дама с големи огледални очила.

- Много се радвам да ви видя... Пепилота... На галено Пепи или Паленка.

Учтиво се здрависахме, а аз и целунах ръка.

- Опаа, изпуснал сте една запетайка!

И започна да ми тръска панталона.

Най-накрая се появи сервитьора. Подреди чиниите и ни заля с поредното стихоблудство:

- Туй, което е пред вас,

ще го хапнете завчас.

После сметката ще дам

и ще бъде пълен срам.

- Е... ще дойда пак.- каза Пепи и замина с плавна походка.

Жена ми бясно грабна вилицата, за да яде и изведнъж втората и глава се търкулна на масата.