- Мило, туй светкащото е много готино.

Моята красавица се изправи и хукна подир светулковия изтребител. Не можах, дори да извикам. Зиги вече тичаше към нея, за да я предпази. Подскачащото кълбо, рикоширайки от поредното дърво се насочи към него. Сред куп искри се разби в главата му и угасна, за разлика от моят помощник, който светкаше и подритваше във всички посоки.

Двамата с Габи притичахме до него и той успя само да каже:

- Трябва ми... Гадателката...

И очите му угаснаха.

Бях готов да го изправя, но Габи извика:

-  Не го питайте! Енергията ще се прехвърли на вас!

Тя отсече една лиана и я хвърли върху му. По растението се понесоха пращящи светкавици и всичко затихна. Извлачихме го до едно дърво и го подпряхме.

- Габи, знаеш ли, къде е тази Гадателка?

- Да, Господине, но трябва да пресечем "Моста на мълчанието". Не знам, Госпожата дали ще мине.

В главата ми се въртеше мисълта, че е достатъчно луда, за да срине моста, обаче не го казах, знаейки каква тирада ме очаква.

- Не можем да оставим, Зиги тука. Всичко може да се случи.

- Ще се опитам частично да го ремонтирам, поне да може да се движи. Не далеч има магазин за градинска техника и там ще вземете самоходно тракторче.

Добре, че поръчах още една помощничка, иначе щях да бъда загубен в тази не гостоприемна планета.

Тя се доближи до отпуснатия Зигфрид и силно с юмрук го цапна по главата. Чу се глухо бръмчене и отгоре се отвори някакъв капак. Извади от бедрото си комплект инструменти и започна да рови в мозъка на моя приятел.

Погледнах към жена си. Безумно тъпо си ровеше под ноктите и имаше обидена физиономия.

- Що сега трябва да се бавим с тая машинка. Устъйте го да си спи тука.

Идеше ми да я цапна, но не бяха останали други копия от нея и не исках да загубя смисъла на живота си.

След малко се чу траколене. Зиги бавно се изправи, но очите му не светеха. Сякаш беше някакво зомби.

- Аз съм готова, но ще трябва да вървим по-бавно и да го водя.

Поехме през гората, а двамата ми помощника се движеха с темпо на костенурки, но пък бяха много симпатични хванати за ръце.

Сред клоните се понесоха крясъци и пред нас изскочи група от няколко гривести същества, които много приличаха на бабуини. Най-едрият изскочи напред и започна да се бие в гърдите крещейки:

- Ори, коси,  прибирай!

Заковах се на място, като видях дългите му зъби.

- Не се притеснявайте, Господине. Това са рекламни агенти на магазина за селскостопанска техника. Безобидни са, просто рекламират стоката.

Учудих се, кой не нормален ще си избере такива агенти. Вече магазина се виждаше. Пред него бяха спрени всякакви машини с най-причудливи форми.

Докато се усетя моето съкровище се беше метнало на една от тях и безумно подвикваше:

- Дий, конче, дий...

Едвам я свалихме и влязох в магазина. Продавачът беше много странен. Отпред стърчаха дълги червеникави зъби и приличаше много на земеровка, а ръцете и синият му гащеризон бяха омазани в двигателно масло. На главата му се вееха няколко кичура коса, сякаш беше болен от трихофития.

- С какво да ви бъда безкрайно полезен?

- Търся самоходно тракторче, за да превозя моя андроид, защото го удари светулков изтребител.

- Лошоо... Сигурно са изгърмели всичките му платки. Мога да ви предложа много варианти. Имаме с косачка, без такава, с прикачен инвентар и последни модели "Мини Щастие" с вентилатор и екран за компютърни игри.

Замислих се, дали не е по-добре да купя тракторчето, с ремарке и да вържа моята любима в него, докато стигнем до Гадателката.

- Ще взема по-прост модел, но искам и ремарке със седалка и колан, за да сложа съпругата в него.

- Имам точно това, което търсите. Гея, покажи на хората модел "ТМ Уникум".

Зад щанда изскочи един бабуин и ме хвана за ръката, водейки ме до много симпатична количка, червена с кресло вместо седалка и голям тъч екран. Бабуинката, крещейки и ръкомахайки ми обясни всичко, а то беше с три думи:

- Хубу... Мноу хубу. Купувай!

След много пазарлъци, купих и ремаркето и тракторчето. Настанихме Зиги, като цар в креслото, а моята хубавица върху седалката на ремаркето, като я вързах много здраво с коланите. Странното е, че остана много доволна и започна своя ухилен брътвеж. Аз и Габи бягахме пред тях.

Така вече се придвижвахме завидно бързо и групата ни стигна до една пропаст, която свързваше с каменен мост двата бряга. Отдолу се чуваше шумът на река.

- Господине, като минаваме трябва да се мълчи, защото мостът ще прояви лошотията си и може да ни изхвърли долу в реката. Обяснете го на Госпожата.

То хубаво, но как да успееш да затвориш устата на кречетало.

Открих...!!!

- Златенце мое, искаш ли да ти купя парфюм "Омайната виолетка"?

Лудата ми жена започна да подскача на седалката, както е вързана:

- Искам..Искам... Искааам!!!

- Добре, Бръмбачето ми, но трябва да мълчиш, докато сме на моста, ама нито дума да не продумаш и ако го направиш, ще ти купя и крем за пластични промени.

Такава ухилена физиономия не бях виждал.

Поехме по моста. Горе в небето кръжаха огромни птици, които изглеждаха, на птеродактили. От време на време пикираха към нас, но се отдалечаваха на няколко метра от главите ни. Появи се малко ято с пъстри птиченца, дребни, като пеперуди. Нещо, като земните колибри.

- Виж..Виж, пипирудки!

Е, сега я втасахме, заради моята умница. Мостът започна де се тресе и издава, някакви стенания, а от перилата му се проточиха  израстъци, които пълзяха към нас да ни хванат.

- Бягайте, Господине! Бягайте, колкото сили имате!

Тя натисна нещо по екрана на тракторчето и то се понесе, като състезателна кола. Моята луда пищеше от превъзбуда, а пипалата на моста ставаха все повече и повече.

Явно съм роден под щастлива звезда, защото успяхме да стигнем отсреща, без никой пострадал.

На малко възвишение имаше сламена колиба и пред нея вирнала крака с островръха шапка се люлееше на стол Гадателката.

- Всичко знам за вас, няма нужда да говорите. Влизайте в колибата ми.

Отвързах жена си, а Габи помогна на другарчето си да слезе. Видях, как хубавицата ми гледаше с не скрит интерес шапката със звездички на Гадателката.

Един след друг влязохме вътре. На разнебитена маса беше сложено кристално кълбо, което светеше.

- Сядайте на пода и ще ви кажа всичко, ако се съгласите с казаното няма да плащате. В противен случай по 1000 кредита на минута.

В главата ми бързо защрака калкулатора и се ужасих. Дебитната ми карта щеше да се изпразни.

- Робота ви ще го оправя набързо, но по-важното нещо е, че вие сте определени от Великия Дух да спасите Вселената ни. Очаква се вселенно изригване, а за да се спре трябва да намерите "Камъка на зачатието" и да го сложите в устата на "Черната дупка". Това може да го направите само вие и никой друг.

Опаланка, ще ставаме Спасители на Вселената. То бива, бива почивка, ама това минава всички граници.

Моето съкровище изведнъж се метна и свали шапката на Гадателката. Останах изумен. Вместо нормален череп тя имаше някакво прозрачно кълбо, в което се щураха мухи.

                Следва продължение.