НА СТОП
Колата спря. Вратата към мен се открехна и от там дойде :
Качвай се моето момче! В това ужасно време всяко приключение си е лудост. Качвай се!
Седнах и затворих вратата. Колата бавно потегли и се смеси с потока.
От какво бягаш? - усмихнато ме стрелна възрастната дама вземала ме на стоп – Само търсещите покой правят това – и след кратка пауза, в която погледа и се сблъска с моето недоумение, продължи – Виж се колко си мокър!
Спря чистачките за миг и после отново ги пусна, за да застържат по стъклото в скучния си танц.
Не си приказлив. Каквото и да те мъчи, ще отмине. От мен да го знаеш! Баба ти Гинка е видяла много мъка по света. Дори моето момче, започнах да я различавам. Мъката има много лица и всеки в земната си одисея флиртува с някое от тях. Има хора, които са и ненаситни. Така като те гледам и ти си от тях.
Погледнах я. Носеше избелял розов анцуг, а червената ù коса бе прибрана от леопардова лента. Късите ù пръсти едва обхващаха волана. Стискаха го напрегнато, сякаш всеки ...