Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на околните, съпътстващите от вятъра бури с ослепителни светкавици и гърломни гръмотевици, довети тук в иначе светлото име на града. „Шайнтаун“ – пишеше на една бяла изтъркана табела на входа на това малко градче, което бе като петно, залято със сутрешното кафе на някой гражданин, готов да се впише в семплото ежедневие. Въпреки своя размер, можеше да бъде забелязано отдалеч, заедно с „огромното“, многобройно население от около 15 700 души.
Давид Ламбърт 2012