Нашият прозорец
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях. Очертанията на няколко мътни образа, чиито реални съответствия можех да разпозная само по памет, почти се губеха сред тази картина, приличаща на разлята вода от кофичка за плакнене на четки върху лист и образуваха просто няколко по-тъмносиви петна.
Странно. Погледът ú наистина подсказваше за нещо вълнуващо, което се случваше навън. Сигурно го бях пропуснал.
- Какво виждаш? - попита тя, този път гледайки към мен.
- Нищо. Абсолютно нищо.
- Именно! Какво по-вълнуващо от това да гледаш самото нищо през прозореца!
И тя отново се втренчи.
Ако ми го беше казал някой друг, може би щях да остана доста учуден, а после да махна с ръка пренебрежително. Но това беше точно в стила на Мая. Тя винаги ме г ...