4 апр. 2015 г., 17:11

Настане вечер, токът угасне... 

  Проза » Рассказы
808 0 6
4 мин за четене
Да прощава Ботев за плагиатството, но това бе естественото състояние на мястото, където Марин Маринов живееше. Затвор или лудница? – изниква логичният въпрос. Всъщност - нито едно от двете – поне в общоприетия смисъл. Да, обстановката бе крайно задушевна. От който и прозорец да погледнеше той, сивееха късчета небе, прането на съседите, или самите те. За пояснение – тази близост им бе натрапена от строителя, вследствие на визията му да спретне цяла кооперация на 4 метра от неговата, вместо отредения по план едноетажен супермаркет. Същият бе одобрен и от любезен, незнаен общинар, така че нямаше на кого да се оплаче и философски се примиряваше.
Що се отнася до лудницата, тук нещата излизаха извън контрол. В сравнение с комшията от първия етаж, Марин изглеждаше съвсем нормален, макар нервите му да бяха изпилени до крайност.
Ако се прибираше по тъмно, осветлението на входа задължително не работеше – изключено бе от главното табло. Решение на домоуправителя, което той всяка вечер собственоръ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??