Имам удоволствието да ви представя Ива Касабова - автор на разкази, с която работим от известно време заедно. Така и не можах да я накарам да се престраши и да се регистрира, но по-нататък - с нейно разрешение - ще качвам и някои нейни разкази. Настоящият разказ обаче е един от двата съвместни, които написахме наскоро, припомняйки си лудницата около края на света през декември. Приятно четене.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
– Леле, каква е тази лудница днес? – викна Ясен още преди да свали палтото си. – Такова нещо не е било в този бар. Здравейте.
– Да бе – обади се Тошо след като компанията поздрави новодошлия и му направиха място. – Добре, че Големата Кана се е сетил да ни запази сепарето, че както вали навън, не знам къде щяхме да търсим друг бар.
– Да бе друг бар... в тоя сняг, дето трупа така, сякаш вярно светът ще свърши.
– Че как няма да ни запази място, ние вече... колко...
– Какво викаш? – намести се Ясен.
– Казвам, че се събираме всеки петък тук от поне петнадесет години. Смее ли да з ...