Наздраве за края
Имам удоволствието да ви представя Ива Касабова - автор на разкази, с която работим от известно време заедно. Така и не можах да я накарам да се престраши и да се регистрира, но по-нататък - с нейно разрешение - ще качвам и някои нейни разкази. Настоящият разказ обаче е един от двата съвместни, които написахме наскоро, припомняйки си лудницата около края на света през декември. Приятно четене.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
– Леле, каква е тази лудница днес? – викна Ясен още преди да свали палтото си. – Такова нещо не е било в този бар. Здравейте.
– Да бе – обади се Тошо след като компанията поздрави новодошлия и му направиха място. – Добре, че Големата Кана се е сетил да ни запази сепарето, че както вали навън, не знам къде щяхме да търсим друг бар.
– Да бе друг бар... в тоя сняг, дето трупа така, сякаш вярно светът ще свърши.
– Че как няма да ни запази място, ние вече... колко...
– Какво викаш? – намести се Ясен.
– Казвам, че се събираме всеки петък тук от поне петнадесет години. Смее ли да забрави редовните си клиенти?
– Малей-й-й... толкова ли станаха бе, Жоре? Сякаш вчера завършихме...
– Хайде, наздраве по тоя повод – викна Сашо, чашите се сблъскаха над масата и едва прокънтяха от глъчката.
– Ама днес ще прегракнем, за да се чуваме, човек ще каже, че вярно идва краят на света, щом и тук е такава блъсканица!
– А, ти не се бой, Ясо, след второто питие ще ти дойдат децибели. Нали те знаем какъв мегафон ставаш.
– Абе то... хм... вярно, ама няма да чуем, когато свърши светът.
– Айде, стига бе, и вие ли се чалнахте с тоя край на света?
– Що бе, Тоше, принципно е възможно.
– А, че то принципно е възможно, възможно е, ама всичко живо само за това дрънка, как щял да свърши точно днес, разбираш ли.
– Ами ако се накъркаш пак като за последно, жена ти като нищо ще го свърши твоя свят с точилката – изхили се Сашо.
– Абе ей! Вие тримцата да не би да не сте същите? Ако ви побарат вашите, не знам дали ще ви свършат света с точилката, ама със сигурност ще ви спретнат по един Голям взрив – намуси се Тошо и измъкна телефона си. – Което ме подсеща да ù звънна на моята...
– Стига бе, Тоше! – вдигна ръце Ясен. – Светът още не е свършил, ти Голям взрив ни готвиш!
– Нямам обхват...
– И аз – Сашо погледна своя мобилен и го подхвърли на масата. – Явно операторите пак са се бъгнали. Майната им на тия. Поне жена ти няма да може да ти звъни през десет минути.
– Не мога да те мисля, Тоше. Довечера какво ще обясняваш...
– На теб ти е лесно, а?
– Ами да! – навири нос Ясен и се отпусна доволно на облегалката. – Аз съм щастливо разведен и за мен светът сега започва, така че не му разрешавам – навири нос Ясен. – Хеле пък като гледам оная мацка там...
Другите трима се извърнаха, но осветлението примигна и Жоро се понадигна:
– Къде бе, къде?
– Ей там, на оная маса, те са няколко ама онази, със синята блуза!
– Абе вие пиене нямате ли си, ами се заглеждате по някакви мацки? – изсмя се Тошо – Ти си лесен, Ясо, ние да му мислим! Наздраве!
– Егати данданията е тая вечер! – смръщи се Сашо и се наведе напред. – Ясно, че нищо няма да свърши, ама верно, аман от идиотски истерии!
– Ти пък откъде знаеш? – изхили се Ясен. – Това, маите, не са шега работа.
– Стига глупости, Ясо, ние не си го представяме никак, ама на народа му дай всякакви такива щуроглавщини.
– Абе не знам, ама ако ще свършва светът, да свършва! – отпусна се на облегалката Жоро. – Само да не реши да ни повтори, че...
– А-а-а, никакви такива, да не взема аз да го свърша света!
– Ще си точно като Атлас, Тоше – изхили се Сашо – само дето Атлас го е крепил на рамене, а не на...
– Не знам кой какво ще свършва, ама хайде, наздраве! – вдигна чаша Жоро.
– Е, това е приказка! – разсмя се гръмогласно Ясен. – Наздраве за края на св...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Авторски разкази на Филип Данчев
http://malkiatprintz.blogspot.com
© Филип Данчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти от двама ни, Росица
-
Поздравления и за двамата автори!
-
Хехехе... не е въпрос на мечки, Дочка, а на свободно време
-
По-храбро,Ива тука мечки нема...
-
Благодаря, Кали Така може да си посрещаме каря на света всеки ден
-
Благодаря, Миночка, радвам се, че ти е харесал
-
Отново хубав разказ,Филип,оправяш настроението и някак по бързо минава деня!Поздрав!
-
Благодаря, Дани Ще й кажа. Ако се регистрира - ок, ако не - тогава ще качвам само моите неща.
-
Поздрав за Разказа отново!!!
Не е нужно, Ива да влиза всеки ден. Достатъчно е само да се регистрира, за да имате право да публикувате дуетни творби. За тук съм сигурна, че може, правила съм го вече. -
Ще й предам, Таня, но в момента едвам й остава време да пише и то на прибежки, а има интересни хрумки. Засега ще качвам от време на време по някой нейн разказ, както и общи (плюс мои разбира се)
Хехех... и на мен ми хареса така отрязано, Виктор В Вярно, че обикновените празнословия са си често безсмислени, но пък ако са между добри приятели, са необходими от време на време, особено ако ще свършва светът Моля, моля! До тук разказите са си само мои, тепърва ще покажем на какво сме способни като тандем Хехех.. а за съавторство - Ива е готин човек и принципно може да се разбере за писане с всекиго, но опашката е дъъъълга и затова не се впуска в други творчески експерименти
Благодаря ти, Виктор Кръстев, радвам се, че ти е харесал -
готино...
-
Това св... накрая обира точките. Много готин разказ. Има ведро настроение, навява ми два вида чувства. От една страна, това преливане от пусто в празно в кръчмата и изведнъж парс....и лампите угасват - ме кара да мисля за това колко безсмислени са обичайните ни празнословия. От друга страна тези тримата са много готини, и изглежда са много добри приятели, та си мисля, че не е зле да се свърши именно така - в приятна весела компания. Филип, Ива Касабова само с тебе ли може да е коавторка? Щото при такива разкази веднага се нареждам на опашка Ива ние тука си мислим, че Филип е гений а то работата била в ковторката. Я да се включиш и да получиш полагащата ти се половина от славата
-
Предай на Ива, че чакаме и нея
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
