Глава VII

Когато пристигнаха пред ресторанта вече беше съвсем тъмно. Лора изпита истинско щастие да излезе от "суперколата". Дойдоха и в повече фамилните разговори. Откровено недружелюбната Мая не я изпускаше от очи. И това не беше само женска ревност. По всичко личеше, че не си представя когото и да било до баща си, камо ли 18 годишна девойка... Лора се замисли. "Къде се намираше?" Двете му дъщери бяха по-големи с 2 години, даже нямаше и толкова. Разликата между тях беше от земята до небето. Идваха от два различни свята. Лора беше почти щастлива, че не знаеше подробности около тях, детството им, майка им, брат им... Интересуваше я единствено Огнян, но той пристигаше в луксозен пакет с изненади. А най-странното в случая беше, че той приемаше всичко с абсолютно спокойствие, даже непремерените реакции или думи извикваха у него единствено усмивка. Лора също искаше да бъде толкова непоклатима. 

Мая и Рая вървяха напред към ресторанта, а Огнян кавалерски пропусна Лора пред него. Почти в същата секунда тя усети как показалецът му се движи по заобленото и дупе. "Как можеше да я взривява само с едно движение, в рамките на секунда?" Мая изглежда също имаше очи на гърба, светкавично се обърна назад и Лора едва успя да прикрие обзелото я задоволство. Вечерта започваше да и става досадна. Искаше едно единствено нещо, но нямаше идея, дали беше включено в програмата. За пореден път беше прочел мислите и, дори без да наблюдава лицето и. Точно на входа на ресторанта Лора забави ход, за да свалят якетата си Мая и Рая. Огнян не спря. Допря се плътно в нея, което я накара да потръпне. Този мъж знаеше как да я подлудява. Отново запази самообладание. Усети как той поема якето от раменете и. Този път беше неин ред да го изненада. Чудесно знаеше какво се изписва на лицето му при вида на голият и гръб. Точно над кръста се подаваше крайчеца на фина татуировка - красива пеперуда. Знаеше, че вече я беше видял в цялост по-предната нощ. Лора положи усилия да отпрати мисълта надалеч, иначе рискуваше да прекрачи бариерата и да учести дишането на г-н "Непоклатим".  Влязоха в ресторанта. Все едно се бяха наговорили Мая и Рая седнаха от двете страни на баща си. За Лора остана мястото срещу него. Играта загрубяваше. И двете близначки се държаха резервирано, гледаха хладно в нейна посока. Лора реши да приеме този факт като за най-нормален, не можеше да се очаква друга реакция предвид това, че в техните очи тя отнемаше мястото на майка им. 

Самата тя също бе реагирала остро срещу приятелката на баща си. Дори доста по-невъзпитано. Огнян стоеше като птица в клетка. Отправяше жадни погледи към Лора. Тя реши да се възползва от ситуацията. Време беше да съблазнява. Отметна назад дългата  си права коса, което разкри страхотна гледка към изящни рамене и деколте. Мая и Рая също се загледаха в нея без да премигват. Лора ги удостои с ослепителна усмивка. 

- Не знам за вас, но аз умирам от глад. Оги, какво ще препоръчаш?

Огнян отправи озадачен поглед към нея. Тази игра очевидно му харесваше. Не се беше излъгал в това момиче. В нея имаше много повече живец, отколкото въображението можеше да предположи. Сервитьорът, който се беше доближил до тяхната маса , плъзна неволен поглед по красивите бедра на Лора. Това не остана незабелязано за Мая, която седеше от същата страна. 

- Лора, доколкото разбрах завършваш тази година. Решила ли си какво ще кандидатстваш?- отправи с доста злобничък тон въпроса си Мая.

Лора пое въздух, за да задоволи това внезапно любопитство, но Огнян я изпревари, като не откъсваше очи от нея.

- "Инженерен дизайн", много е добра, повярвайте ми. Хайде момичета, да не караме сервитьора да ни чака, и без това е доста късно за вечеря.

- Лора, харесваш морска храна нали?

- Да Оги, обожавам.

Беше станала доста палава в погледа си. Наистина обожаваше морска кухня, голяма част от детството и беше преминало във Варна, при онази баба, която не беше внимавала с красивите мъже...

Силвия, майката на баща и, беше пословично красива, което в крайна сметка разби живота и. За добро или зло Лора беше наследила нейната красота, но много, много по-пленителна и загадъчна. Този път Огнян не можа да прочете мислите и. Усети се как държи менюто в ръце, но гледа в Лора без да мигне. 

- Хайде, ще ядем ли днес? - закачи го тя.

Огнян беше експерт на вкусната храна. Типичен представител на Телците, но на границата с Близнаците, той обичаше изисканите вкусове и аромати, и същевременно беше изтъкан от потайности и загадки. Същинска енигма. За Лора това беше най-еротичното нещо в един мъж - необятните дълбини на мислите му. ..

Мая и Рая също бяха доста зависими от лукса, във всичко, но по доста различен начин. Те просто бяха свикнали да получават... 

Огнян не се стараеше да ги ограничава, в нищо.

- Мили дами ще ми позволите ли днес аз да избера ястията ви?

Мая и Рая се спогледаха. Държанието му им се стори малко необичайно.

- Аз съм "За" - добави кратко Лора. 

 - Добре тогава. Започвам по часовниковата стрелка. Мая - "Класически френски Фоа Гра с 10 годишно Порто" за стартер и "Инволтини от ципура със скарида и Лимончело" за основно и "Ванилово крем Брюле" за десерт. Лора - "Тартар риба Тон с уакаме и авокадо" за начало, "Филенца от див Лаврак" за основно и "Малиново тирамису". Лора го гледаше с отворена уста.

- Уцелих ли сладка моя?

При тези думи Мая нервно заблъска вилицата върху ръба на подложната чиния. Огнян я хвана за ръката и я погледна в очите. Мая се сконфузи и пусна вилицата. 

- Така за Рая - "Запечено френско козе сирене с пуширана круша", след това "Ризото Ди Фунги Порчини" и накрая "Шоколадов Леар Кейк с Авокадо". Дамата е на вегетарианска диета - направи кратко пояснение за сервитьора.

- И така най-лесната част  "Домашно приготвена сьомга  гравлакс", след това "Риба тон в кокосово масло" това е, аз съм без десерт, поне не и във вид на храна. Лора получи спазъм в стомаха от тези думи. Побърза да отпие глътка вода, докато наблюдаваше лицата на Мая и Рая през стъклото на огромната чаша. 

- Розе добре ли е момичета? Какво ще ни препоръчате?  - обърна се с въпрос към сервитьора Огнян.

- Един момент господине, ще повикам колегата ми, специалист по вината.

Почти веднага към тях се приближи строен младеж с безупречна визия и маниер. 

- Добър вечер дами, господине! Разбрах, че за тази вечер бихте искали да съчетаете храната си с подходящо вино, Розе? Бих ви предложил Château D'Esclans 2013 Whispering Angel Rosé - надявам се да ви допадне. 

- Добре, ще се възползваме от вашата препоръка. Нека опитаме. Благодаря. 

Сомелиерът се отправи към бара.  Сервитьорът се върна учудващо бързо, разстла кърпите и доналя вода. След това изчезна незабелязано. Никой не подхващаше разговор за пръв път тази вечер. 

- Мая, Рая решихте ли какво ще бъде партито за рожденият ви ден? Предполагам майка ви е започнала някаква организация?

- Ами да, но имаме разногласия. Мама и Мая искат градинско парти, у дома, а аз не си представям приятелите ми със сламени капели и рокли на цветя. Освен това ми звучи твърде скучно. Аз исках рожденият ни ден да е нетрадиционен, например в басейн. 

Лора се заслуша и изведнъж каза. 

- А защо не комбинирате двете идеи. Знам превъзходно място където има прекрасна градина и огромен басейн и още куп неща. Може да се получи страхотно парти.

- Да, би могло, стига майка ни да не наложи вето. Напоследък изобщо не се разбираме. -каза замислено Рая.

- Не виждам логиката на 12 май да се натопиш в басейн, що за приумица Рая, разбира се, че няма да се съгласи мама.- Мая зае почти нападателна позиция. 

Лора предпочете да не влиза в този спор. И без това нещата изглеждаха някак си несериозно. 

Вече сервираха стартерите, а сомелиерът разля в чашата на Огнян препоръчаното Розе за дегустация. След одобрителното кимване, той наля и в чашите на момичетата. Всички вдигнаха тост и вечерята започна. Храната беше уникално вкусна. Но единствено Лора едва сдържаше възклицанията си. Изведнъж вдигна чашата си: 

- Поздравления Оги, за изборът на ресторант и за перфектният подбор от менюто. Очарована съм. 

Изглежда никой не очакваше от нея толкова смело изявление. Дори Огнян спря да дъвче сьомгата и се загледа в огнените и очи.

- Радвам се Лора, че съм оправдал очакванията ти.

Лора се усмихна, когато сомелиерът доля още Розе в чашата и. Беше очароващо сладка, сияеше от удоволствие.

- Момичета, не се заблуждавайте, това е само началото на вечерта. Ако си спомняте обещах ви изненади... , но в никакъв случай това не се изчерпва с вкусна храна и превъзходно вино. И трите впериха проницателните си очи в него. Гледката беше уникална, чифт тъмнокафяви очи, а от двете страни синьо-зелени. Огнян се почуства център на Вселената, но в момента той самия имаше очи единствено за топлите, гледащи го точно отсреща. 

Вечерта обещаваше да бъде интересна. Дали поради двете бутилки вино, които изчезнаха яко дим, или просто паднаха първоначалните предубеждения, но някак си всички излязоха от ресторанта със страхотно настроение. Мая и Рая бяха прихванали Лора от двете страни и си говореха тихичко. Огнян вървеше след тях и кимна на шофьора, който чинно ги чакаше. Този път колите бяха две. Огнян имаше железни принципи и никога не сядаше зад волана пил, дори една чаша вино. Когато момичетата видяха двете коли се спогледаха.

- Тате, как ще се движим оттук нататък? Изчурулика Рая.

- Бих ви предложил вие двете да сте в една кола, аз и Лора в другата, но се страхувам, че ще ме линчувате.

Момичета се изсмяха вкупом.

- Какво пък толкова, нищо няма да се случи. Опасно близко ще бъдем. - каза Рая и придърпа Мая към отворената врата на втората кола. Шофьорът затвори вратите и се настани зад волана. 

Огнян хвана ръката на Лора и я заведе до първата кола. Тя седна бързичко и го погледна с умолителен поглед. Той се усмихна, затвори вратата, заобиколи и седна от другата и страна. Вече нищо друго не съществуваше. Лора се прегърна силно в него и сложи глава върху гърдите му. Потеглиха. Замаяна от виното и от интензивните емоции тя искаше да запази тази прегръдка възможно най-дълго.

- Хей сънливке, чакат те още емоции днес, не заспивай!

Лора се настани още по-удобно и затвори очи в блаженство. Лицето на Огнян изразяваше същото. Крехкото същество, обвито в него, беше събудило не само мъжкият му инстинкт, той изгаряше от желание да я пази и закриля, да се грижи за нея, да извиква прелестната и усмивка. Беше вече пълен мрак, когато двете коли спряха пред масивни врати от ковано желязо. Лора се размърда и погледна напред. На светлината на фаровете видя как двама души охрана говореха в слушалките си и очевидно получиха разрешение да ги допуснат. Любопитството и скочи до тавана. 

- Къде сме, Оги?

Харесваше му да го нарича така. Напомняше му за детството му във Видин.

- Това е един много специален клуб. Официално още не е заработил. Днес е нещо като първо откриване, но разбира се журналисти не са поканени.

- Тя го погледна с големите си учудени очи. И светкавична мисъл я накара да се смръщи.

- Не се тревожи Лора. Изглеждаш  божествено. Всичките дами, които ще срещнеш вътре, биха дали цялото си състояние, само да можеха да изглеждат като теб. Разбираш ли ме?

- Не можеш да бъдеш компетентен от името на една жена, за всичко друго да, но не знаеш какво изпитвам, може би никога не ти се е налагало да бъдеш в подобна ситуация.

- Грешиш Лора, не съм роден със златна лъжица в устата...